Да превърнем глобализацията в позитивна сила
В съвременен смисъл обединението е наречено глобализация. Трябва да гледаме на глобализацията с очите на хората, издигайки се над интересите на собствените ни страни и вярно улавяйки надеждите и опасенията на нашия общ човешки дом. Мнозина признават възможностите за подобряване на живота, които предлага глобализацията. Днес все повече хора, отколкото в миналото бързат да не изпуснат влака на глобализацията, но те искат да знаят за къде е тръгнал той и да бъдат уверени, че се движи с достатъчна скорост за достигане на крайната дестинация.
Нас следва да ни ръководи желанието, да превърнем глобализацията в позитивна сила за всички хора и страни. Справедливата глобализация се превръща във важен негов приоритет. Основният акцент се поставя на нейните социални аспекти с отчитане на универсално признаваните ценности и уважаване правата и достойнството на човека. Стремежът е към такъв процес на глобализация, който би бил справедлив, общоразпространен, демократически управляем, също така откриващ възможности и даващ осезателни преимущества за всички страни и народи, за да намерим справедливия път по който да върви нашата страна. Когато загърбим лошите чувства и мислим позитивно, ще знаем верните отговори за това как да се развиваме ние и светът по най-правилния начин, единни и с по-добри ресурси от които да се творят блага, като за постигане на всичко това сме призовани.
Православната църква и въобще религиите могат да задълбочат партньорството между прогресивните сили в България и да ги спечели за съработници в постигането на демократическо глобално управление, за преодоляване на конфликти и кризи, за осигуряване на по-устойчив свят и достъп до демократическите и общохуманните ценности за цялото човечество. Тази идея е напълно реална, понеже тя цели общественият живот да развива политическите и социални условия, които от своя страна да гарантират добруването на хората, понеже в тях се вгражда общественото благо. Нека не забравяме, че Уелнесът има и духовно измерение – Think Well (Мисли позитивно!) Такова холистично отношение спомага, от една страна, за активизиране на търговско, стопанско, междуетническо, междурелигиозно и прочее сътрудничество, нуждата от което е продиктувана от естественото засилване на съработничеството и от необходимостта от съвместен отговор на глобалните предизвикателства на съвременността.
В интерес на регионалната икономика и важни за града социални решения е необходимо набелязване на ред действия и стъпки, които взети заедно ще дадат тласък на процеса насочен към достигане на тази цел. По пътя на стимулирането и активизацията на мрежи от хора и идеи, а също така на икономически и социални взаимодействия. Особено ценно сътрудничество между Държава и Църква може да се формира по отношение разработване на национална програма и изграждане на социална и икономическа мрежа за облекчаване завръщането на етнически българи в Родината (българските общности в Украйна, Молдова, Румъния), за реализацията на която следва да се изгради социална и икономическа мрежа, за да може тя да даде възможност на всеки желаещ да се завърне в родината по най-небюрократичен начин.
Гражданското общество е тясно свързано със съкровищницата на християнската цивилизация, която има задача, да даде нова насока на „преходния период” към общество, в което Държавата ще служи на хората вместо на интересите на „новата управляваща класа”. Православната Църква подхожда с критична предпазливост към процесите за подобряване бъдещето на хората, призовавайки овластените лица и институции, както на национално, така и на международно ниво, към изключително отговорно поведение.
Само социалната държава и икономика могат да приложат истинските демократически принципи и да намерят път за прилагане на програми, които промоцират социална справедливост и защитават човешките и трудовите права – докато част от днешната политическа система не цени достатъчно тези идеали. Те не предлагат готови рецепти или прости решения, а предлагат нова перспектива за глобализацията в съответствие с потребностите на хората по места. Социалното измерение на глобализацията означава работни места, здравеопазване и образование, но то същевременно излиза далеч извън рамките на тези въпроси. Това е измерението на глобалното управление, с което хората се сблъскват в своя ежедневен живот и работа. Това е съвкупност на техните надежди за демократическо участие и материално благополучие.
Подобряването на глобализацията е ключът към повишаване качеството и стабилността на живота на хората от цял свят през 21 век. Един процес, с помощта на който тази перспектива може да се реализира на всички нива, започвайки с облечените в пълномощия местни съобщества и стигайки до едно усъвършенстване на по-отговорно национално управление; справедливите правила се предлагат справедливо; глобалните институти в голяма степен са ориентирани към нуждите на хората.
„Моралният фактор е „липсващият фактор“ в икономиката”, както обяснява и Стамен Кривошиев в книгата си „Липсващият фактор“, в която визира глобалните икономически процеси, явления и принципи, които се тълкуват и на страниците на Библията. Европейските църкви ни предлагат изход чрез заострено внимание към проблемите и стремленията на хората, а също така и към възможностите за по-активно използване потенциала на самия процес на глобализацията, като призовават да й се придаде нов характер. Вярвам, че от преимуществата на глобализацията могат да се възползват и по-голям брой хора и по-широк кръг държави и при това върху хода на процеса на глобализация ще оказват влияние все нови и нови сили за построяване на по-справедлив свят:
- Към концентрираме вниманието върху хората – крайъгълен камък на по-справедливата глобализация се явява отчитането потребностите на всички хора за обезпечаване уважение към техните права, културна самобитност и автономия; достигане целите на достойния труд.
- Към строителство на демократическа и ефективно действаща държавна система – Държавата трябва да получи широки възможности за управляване процеса на интеграция в глобалната икономика, да укрепва социалния и икономически потенциал и да обезпечава защита на населението.
- Към устойчиво развитие – стремежът към придаване на глобализацията на справедлив характер трябва да опира на взаимнозависимите и взаимноподдържащите устои на икономическо и социално развитие и защитата на околната среда на местно и национално, регионално и глобално ниво.
- Към създаване на продуктивни и справедливи пазари -това изисква създаването на ефективно функциониращи институции ,откриващи нови възможности и съдействащи развиване на предприятията в условия на безотказно работеща пазарна икономика.
- Към разработване на справедливи правила – правилата на глобалната икономика следва да откриват равни възможности за всички и да обезпечават достъп на всички държави, както и да признават разнообразието на националните потенциални възможности и потребности в областта на развитието.
- Към глобализация, построена на солидарност – всички са длъжни да носят своя дял отговорност за помощ на страни и народи, оказали се ощетени в процеса на глобализация, която трябва да спомага за преодоляване неравенството както вътре в страните, така и между тях, и да се води до изкореняване на бедността.
- Към по-голяма отговорност пред хората – всички държавни и частни структури на всички равнища, облечени във власт и способни да въздействат на резултатите от глобализацията, трябва да бъдат демократически подготвени за политиката, която те провеждат и за мерките, които те приемат. Те трябва да изпълняват своите задължения и да използват своята власт като отчитат интересите на всички страни.
- Към по-тесни партньорски отношения – за реализирането на глобалните социални и икономически цели отговарят много страни: международни организации, правителствата и парламентите, деловите кръгове, гражданското общество и много други. Диалогът и партньорските взаимоотношения между всички тях представлява най-важният демократически инструмент за създаване на по-справедлив свят.
Възможности за кандидатстване на религиозни изповедания по европейските фондове
Изключително полезно би било, когато се разработват и защитават методиките за участие с проекти по европейските фондове. Препоръчително би било освен представители на Българската Православна Църква и Главно мюфтийство да се включи и представител на католическата църква в България като трета най-голяма и представена в различни региони такава на територията на страната и сред чиито храмове също биха могли да се локализират културно-исторически паметници от местно значение, докато за другите регистрирани на територията на страната вероизповедания (протестантски деноминации и други нетрадиционни за страната религии), с малки изключения, нямаме свидетелство за налични такива религиозни светини-паметници, за които да могат да кандидатстват по съществуващите мерки за кандидатстване.
Добре работеща схема би било да се организират информационни семинари по диоцезите на БПЦ като на тях се поканят и представители на други религиозни изповедания надлежно регистрирани в Дирекцията по вероизповеданията и в общинските регистри по места, подобно на семинарите, организирани от Министерството земеделието и храните с библиотечни и читалищни дейци. Така и всеки храм и молитвен дом също може да се превърне в своеобразен информационен център освен относно за обновяване на религиозни светини в селските райони и за възможностите за модернизиране на църковните и манастирски земеделски стопанства и възможностите за инвестиции в горско-стопански дейности, като ползите ще бъдат от изключително значение за вярващите от глъбините на българското село, които ще получат разяснения за еврофондовете и европрограмите директно от своя духовен пастир.
В частност за болшинственото православно вероизповедание най-подходящо да се организират тези информационни срещи по епархии, където епархийската духовна власт с участието на митрополитите и членове на епархийските съвети могат да вземат конкретни решения по ситуирането на обекти (енорийски храмове и епархийски манастири), които отговарят на изискванията към бенефициентите.
Пример за модулен тип проект
Летописните църковни книги като модулна част от проектите на Църковните настоятелства.
Преди 60 години (1959 г.) Светият Синод на Българската Православна Църква започва една инициатива за създаване на летописни книги – кондики на енорийските храмове по митрополии на територията на Република България, в които да се обхване, системно отразява и опази историческото ни минало, да се създаде база данни за изследване църковно-историческото културно наследство.
В случая разглеждаме развоя на това начинание в Пловдивска епархия, понеже в нея са съхранени в пълнота изготвените кондики и цялата свързана архива. През бурните „разколни” 1994-95 гг., когато атаките срещу каноническите български православни архиереи бяха в разгара си, достойни и богочестиви църковно-отговорни свещенослужители и църковнослужители по митрополитската администрация на богохранимата св. Пловдивска митрополия защитиха своя архипастир Негово Високопреосвещенство Митрополит Арсений, църковните и административните здания от атаките на про-разколническите общински, съдебни и други власти и институции, така че св. Митрополия не бе превзета и разграбена, подобно на Синодалната палата в София.
За деветте духовни околии в Пловдивска епархия са събрани кондики за всичко 293 църкви от обхванатите за посочения период общо 260 населени места.
За улеснение при систематизирането на събрания материал, е предоставена следната схема, по която да се работи:
- Библиография:
- Има ли в момента летописна книга или други писмени данни за историята на църквата, къде и кога са публикувани?
- Има ли специално писмено разрешение за построяване на църквата (ферман) или други документи и къде се съхраняват сега?
- Има ли документ за собственост (нотариален акт)?
- Обявена ли е за паметник на културата и от коя дата?
- Архитектурно оформление на църквата:
- Кои са били инициаторите при построяването на църквата?
- Кой е бил главния майстор на строежа и откъде?
- Какъв архитектурен стил има църквата – корабна базилика (от колко кораба), трансепт, ротонда?
- Размери на църквата – дължина, ширина, височина. Има ли кубета и колко?
- Ако е преди освобожденска епоха, вкопана ли е в земята и колко метра?
- Олтарни абсиди и колко св. Престола има?
- В коя година е построена църквата? От кой митрополит е осветена и в коя година е станало това?
- Иконостас, архиерейски трон и певница
- Ако иконостаса е дърворезба: от коя школа е дърворезбата (Дебърска, Тревненска, Самоковска)?
- Кои са били майсторите и откъде? Годината на направата му.
- Размери на иконостаса и архиерейския трон. Описание на същите. (Сегашното състояние – запазено, нападнат от дървояд, повреден).
- Стенописи и изографисване
- Каква е иконописта: фигурални композиции или само орнаменти?
- Кои са били художниците и в коя година е направена иконографията?
- Икони
- Всички налични икони, в култова и некултова употреба, да се опишат по образец на описа, който е представен в св. Митрополия.
- Богослужебни книги
- Да се постъпи с тях по подобие на т.V от настоящето окръжно.
- Утвари
- Да се опишат всички утвари, съсъди и други, в култова и некултова употреба, св. потири, кръстове, дарохранителници и др. Да се опише техния произход, размер, художествена стойност и сегашното им състояние – запазени или повредени.
- Свещенослужители
- Кои свещеници са свещенодействали в църквата и през кои години? Имена на свещеници, които са се изявили. Взели дейно участие в Национално-революционните борби, в Освободителната война, а така също и проявили се в антифашистката съпротива.
- Ктитори на храма.
- Членове на църковното настоятелство.
- Забележителни събития
Какви забележителни събития са станали в живота на енорийската църква и през кои години? Има ли погребани бележити свещеници и други общественици в църковния двор, какви са техните заслуги?
Систематизираните събрани материали се препоръчвало да се напишат в специална книга-тетрадка, озаглавена „Летописна книга на църквата”, която да се съхранява „най-грижливо” като неразделна част от архива на църквата, а печатен препис от нея да се изпрати чрез архиерейските наместници от Богодарованата Пловдивска епархия в канцеларията на св. Митрополия в указан срок. Призовават се, предвид сериозността на поставения проблем, свещенослужителите да поемат задачата „с чувство на голяма отговорност и старание за най-стриктно изпълнение на възложената задача.” Като за неизпълнилите разпореждането, подписалият Окръжното дядо Варлаам Пловдивски, предвижда търсене на отговорност и налагане наказателни санкции на виновните.
Към днешна дата има ли с какво съставените църковни кондики да са от полза на клирици, миряни, научни работници? Самоцелно ли припомняме за тази инициатива и има ли реални измерения и ползи от своеобразният повик – „Да разлистим църковните летописни книги!”? Категорично има. Многопосочно биха могли да се ползват резултатите и традициите от подобни общоцърковни начинания, установени в Българската Православна Църква, по посока на опазването на църковното културно-историческо и археологическо наследство. Църковните настоятелства, например, могат да изискат копия от митрополитската библиотека, в случай, че летописната книга в църковната архива е загубена или унищожена. Така те могат да допълнят информацията за последните две десетилетия и да продължат летописта по една установена и работеща схема. За последните две десетилетия много храмове бяха осквернени, ограбени, оглозгвани от свои и чужди, от новите български еничари от епохата на псевдодемокрацията. При най-повърхностна справка в полицейските и съдебните архиви може да се установи, че за някои старинни селски църкви има от една до няколко и повече прекратени преписки срещу неизвестен извършител. Можем да предполагаме, че голяма част от описаното в кондиките вече е безвъзвратно загубено, продадено или претопено. Този труд, който е бил положен за изготвянето на тези летописни архиви може да е от полза и на правоохранителните органи при установяване произхода на крадени свещени църковни принадлежности с цел връщането на собствеността на съответния храм, откъдето са били заграбени.
Тези кондики биха послужили много на студенти и учени, историци и богослови, за по-нататъшна научна обработка на събраната информация в реферати, дисертации, както и за краеведчески, антропологически, етнографски изследвания. Множество нови храмове и параклиси, построени в пост-тоталитарния период, които не са предприели досега подобно сериозно създаване на писмен архив за храма, могат по указания модел да отпочнат създаването на такъв, което ще улесни и църковното ведомство, разполагайки с такава подробна информация, в адекватното администриране и обгрижване във връзка в реставрационни мерки за благоукрасяването, консервацията и реставрирането на храмовете и свещените изображения, утвари, книги и принадлежности в тях.
Политики:
- Организиране на информационни семинари по диоцезите на БПЦ
- Разработване на „Модулен проект за системно отразяване на църковно-историческото културно наследство на региона и страната“
- Съставяне на „Регионална програма за благоукрасяване, консервация и реставриране на храмове, свещени изображения, утвари, книги и принадлежности в тях“
- Разработване на проект „Морално-етичните фактори и развитието на регионалната икономика“ – координатор „Етик финанс“ АД – Пловдив
- Създаване на Регионален тинк-танк клуб „Глобализация и регионализация“ към „Пловдив Тех Парк“
Bulgarian
English