10. СРЕДНОСРОЧНИ И ДЪЛГОСРОЧНИ ПРОГНОЗИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ПАЗАРА НА ТРУДА – СЦЕНАРИИ ЗА НАШИЯ ВЗАИМОСВЪРЗАН СВЯТ

Прогнозирането на пазара на труда: значение, практика и рамка на модела

През последните няколко години темите, свързани с дисбалансите на пазара на труда, търсените и предлаганите умения и ролята на образованието са сред тези, към които работодатели, синдикати, държавно управление и обществото като цяло проявяват все по-голяма чувствителност и заинтересованост. Структурните несъответствия на пазара на труда засягат все повече предприятия, организации и предлагащи труд на глобално ниво, в т.ч. ЕС и България.

Изготвянето на дългосрочни прогнози за търсенето и предлагането на труд и умения е предизвикателство пред икономическата практика, а дългосрочни прогнози за пазара на труда се изготвят предимно във водещите икономики. Дългосрочното прогнозиране на пазара на труда в България води началото си от 2013–2014 г., когато беше разработен Прогностичен модел за пазара на труда в България. Моделът е в съответствие с добрите международни практики в областта. Включва математически и статистически инструментариум, реализиран в специализирана софтуерна среда (Python, R, EViews, PSPP, Excel, VBA). През 2018 г. бяха реализирани актуализация и надграждане на модела. Методологичната рамка включва осем взаимосвързани модула. Изготвените прогнози имат следните параметри: 120 професии, 35 икономически дейности, 28 области, 4 образователни нива, пол, 6 възрастови групи.

Пазара на труда в ЕС и България в периода 2008–2017

Заетост, безработица, производителност на труда

Динамиката на пазара на труда през последните десет години следваше цикъла на икономическото развитие. След продължителен период на спад на заетостта в годините между 2009 и 2013 г., обусловен от бавното и неустойчиво икономическо възстановяване от влиянието на световната финансова и икономическа криза, от 2014 г. търсенето на труд започна да се повишава благодарение на стабилния ръст на икономиката. Последното спомогна и за устойчивото намаление в коефициента на безработица, който през 2017 г. почти достигна предкризисното си равнище.

В периода 2014–2017 г. заетостта започна плавно да нараства. За страните от ЕС 28 коефициентът на заетост се повиши средно с 0.9 пр. п. до 67.7% към края на периода, а коефициентът на безработица спадна от 10.2% през 2014 г. до 7.6% към края на периода. Производителността на труда в страните от ЕС 28 започна да нараства и достигна ниво от около 0.8%, предимно в резултат на повишеното ниво на производство – БВП на годишна база нарасна средно за периода с 1.5%, докато заетостта нараства средно само с 0.6% за трите години. От 2014 г. започна тригодишен период, в който ръстът на българската икономика се ускори и се изравни с този на потенциалния БВП.

През 2017 г. броят на заетите лица в България достигна 3 150.3 хил. души, а коефициентът на безработица намаля и достигна най-ниската си стойност след 2008 г. (6.2%). През последните години производителността на труда в България отбелязваше неизменно по-висок темп на нарастване от средния за ЕС 28: за периода 2008–2017 г. акумулираното увеличение на реалната производителност на труда в българската икономика беше 25.4%.

Иновации, технологична интензивност, професионални знания и умения

Според последния доклад на Европейската комисия за иновациите, който оценява страните съгласно конструиран композитен индекс за иновациите, към 2017 г. България се определя като скромен новатор, със стойност на индекса под 50% от средния за ЕС и се нарежда на предпоследно място сред държавите-членки на ЕС.

През последните десет години се наблюдава бавно преструктуриране на заетите от отрасли с по-ниска към такива с по-висока добавена стойност, но структурата на заетостта в българската икономика остава по-неблагоприятна в сравнение с тази на ЕС.

Според технологичната интензивност на отраслите, структурата на заетостта в преработващата промишленост по-казва, че в България нискотехнологичните отрасли продължават да доминират, но за периода 2008–2017 г. техният дял намалява с 3.3 пр. п. до 56.4% през 2017 г. За сравнение, през същата година този дял в ЕС 28 възлиза на 35.4%. Това се осъществява за сметка на увеличение в дела на заетите в средно към нискотехнологични отрасли и в средно към високотехнологични отрасли. В същото време, в българската преработваща промишленост делът на заетостта във високотехнологични икономически дейности не отбеляза подобрение през последните десет години, въпреки необходимостта от ускорено технологично развитие с цел конвергенция и се запази около нивото си от 2008 г. (3.7% за 2008 г. при 3.6% за 2017 г.). За сравнение, делът на заетостта във високотехнологични икономически дейности в ЕС 28 за 2017 г. бе 6.9%.

Разпределението на заетите в сектора на услугите по отрасли, изискващи високи професионални знания и умения, и такива, използващи по-ниски професионални умения, също показват, че не се наблюдава съществена разлика в структурата към 2017 г. спрямо 2008 г. По-висок дял в заетостта продължиха да заемат отраслите, ангажирани с дейности, съответстващи на по-ниски професионални умения (51.5% през 2008 г. и 52.3% през 2017 г.). Това слабо нарастване бе за сметка на намаление в дела на заетите в отрасли, изискващи висока квалификация и умения (от 44.6% през 2008 г. на 43.0% през 2017 г.). В същото време, през 2017 г. в ЕС 28 делът на заетите в сектор услуги с по-ниски професионални умения е 43.8%, а този на заетите с високи професионални умения – 52.0%. Наблюдавано подобрение има в дела на заетите с високотехнологични умения в услугите, в България техният дял през 2008 г. е 3.9% (колкото е и в ЕС 28 през същата година), а през 2017 г. – 4.7% (като нарастването е по-голямо от наблюдаваното в ЕС 28, където през 2017 г. този дял е 4.2%).

Състояние към момента на заетостта в ключовите за икономиката сектори:

Топ 7 икономически дейности по брой заети и сектор  ИКТ

В средносрочен и дългосрочен хоризонт, водещите две икономически дейности, които ще се характеризират с най-голям брой заети са преработваща промишленост и търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети. Прогнозите показват, че броят на заетите в тях лица ще продължава да надхвърля 1 млн. души. В случай на плавна конвергенция към европейската икономика, ролята на преработващата промишленост ще се засилва, въпреки очакваното свиване в заетостта, като за периода 2018-2032 г. абсолютното изменение на заетостта в сектора ще възлиза на 43.4 хил., а процентното изменение – на 7.3%. При този сценарий на развитие, в същия период се очаква значително свиване на сектор търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети като редукцията на заетостта в сектора ще обхване 143.8 хил. души (спад от 27.4%) – както в резултат от общото свиване в заетостта, така и вследствие на преструктурирането на икономиката. Строителството ще продължава да има значимо влияние на пазара на труда, като очакваният ръст в заетостта в сектора е 7.6%. През 2022 г. в сектора се очаква да бъдат заети 246.2 хил., а през 2032 г. – 250.6 хил. души. Настоящата структура на заетостта по икономически дейности в България се характеризира с по-ниски от средноевропейските дялове на отраслите, в които публичният сектор има преобладаващо участие: държавно управление, образование и хуманно здравеопазване и социална работа. Очакванията в средносрочен и дългосрочен хоризонт са за засилване ролята на тези три публично доминирани сектора. Най-голямото нарастване следва да бъде осъществено в сектор образование, като прогнозираният растеж за периода 2018–2022 г. възлиза на 13.8% (23.7 хил.). На следващо място е икономическа дейност хуманно здравеопазване и социална работа, за която очакваният ръст за същия период е 10.0% (16.0 хил.) По отношение на ключовия за икономическото развитие отрасъл създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения, прогнозите показват, че тези дейности ще запазят ролята си на пазара на труда, като се очаква леко нарастване на дела на заетите в общата заетост. През следващите години ще има известно оживление в сектора, като за периода 2018–2022 г. се очаква ръст в броя на заетите от 3.5%. Прогнозите за свиване на общата заетост в дългосрочен хоризонт няма да се отразят на сектора – работещите в него ще запазят числеността си, като през 2032 г. техният брой ще възлиза на 91.5 хил. При сценарий на технологично и инвестиционно развитие на икономиката с темповете, наблюдавани през последните години, потенциалът за значително разрастване на сектора е ограничен.

Прогнозите за потребностите от квалифицирана работна сила в ключовите икономически дейности показват, че:

  • През 2022 г. най-голям брой лица с основно и по-ниско образование ще бъдат необходими в дейностите преработваща промишленост (62.3 хил.), строителство и търговия (25.6 хил.) и ремонт на автомобили и мотоциклети (14.3 хил.). Най-големите абсолютни нараствания се очакват в първите две дейности, докато в сектор търговия се очаква известно свиване на потребностите от лица с основно и по-ниско образование.
  • Най-големите потребности, които ще бъдат наблюдавани са за кадри със средно образование. През 2022 г. в разглежданите ключови отрасли ще бъдат необходими близо 1.5 млн. лица с такава квалификация. Водеща роля за това търсене ще има преработващата промишленост, в която през същата година ще са необходими 474.0 хил. души, следвана от търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети (376.9 хил.), строителство (173.3 хил.) и транспорт, складиране и пощи (169.0 хил.). Подобно на процесите, характеризиращи търсенето на кадри с основно образование, и в този случай най-големите абсолютни нараствания се очакват в преработващата промишленост и строителството, а най-осезаемите абсолютни спадове – в сектор търговия, където очакваното намаление за периода 2018–2032 г. възлиза на 89.3 хил.
  • Броят на необходимите служители с висше образование в ключовите сектори се очаква да възлиза на 704.7 хил. през 2022 г. Най-голям брой работни места, изискващи такава квалификация ще бъдат предлагани в дейностите държавно управление (152.5 хил.) и образование (131.8 хил.). В тези два сектора ще са и  най-осезаемите абсолютни изменения в търсенето на такива кадри за целия прогностичен период (2018-2032 г.). За същия период, най-големият спад в потребностите от служители с висше образование се очаква в дейност търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети (30.9 хил.).

Професиите, които се очаква да са най-търсени са както следва:

  • В преработващата промишленост близо една трета от работните места ще бъдат предназначени за работници в преработващата промишленост (през 2022 г. техният брой ще е 53.9 хил., а през 2032 г. – 54.8 хил.), машинни оператори в текстилното, шивашкото и кожарското производство (през 2022 г. техният брой ще е 53.5 хил., а през 2032 г. – 54.4 хил.) и работници по производство на облекло и сродни на тях (през 2022 г. техният брой ще е 51.3 хил., а през 2032 г. – 52.1 хил.).
  • В строителството близо една трета от работните места ще бъдат заети от работници в добивната промишленост и строителството (през 2022 г. техният брой ще е 57.0 хил., а през 2032 г. – 58.1 хил.) и строители на сгради и сродни на тях (през 2022 г. техният брой ще е 18.9 хил., а през 2032 г. – 19.2 хил.). Друга професия, която ще има водеща роля за отрасъла е водачи на тежкотоварни автомобили и автобуси (през 2022 г. тези водачи ще бъдат 14.8 хил., а в края на разглеждания дългосрочен хоризонт броят на заетите с тази професия ще възлиза на 15.1 хил.).
  • През 2022 г., над една трета от заетите в дейност търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети ще бъдат на позиция продавачи в магазини, като техният брой ще възлиза на 179.2 хил. (представляващи 36.0% от заетостта в сектора). Прогнозите показват, че ще се наблюдава свиване на тези позиции на пазара на труда, като през 2032 г. те ще намалеят на 136.7 хил. Други две значими професии тук ще бъдат друг персонал, зает с търговия (през 2022 г. броят на заетите на тази позиция ще е 28.8 хил., а през 2032 г. – 22.0 хил.) и персонал, водещ стокови и транспортни документи (през 2022 г. този персонал ще обхваща 21.9 хил., а през 2032 г. – 16.7 хил.).
  • Докато в предходните два сектора прогнозите показваха устойчиво търсене и слабо нарастване на броя на заетите, в този случай се очаква спад в заетостта, който ще се отрази на всички професии в сектора. В средносрочен план водещите професии в търговията ще са с относително по-голямо значение, което обаче ще отшумява в дългосрочен план. • В дейност транспорт, складиране и пощи близо една трета от заетите ще са водачи на тежкотоварни автомобили и автобуси (броят на заетите лица с тези професии през 2022 ще е 70.5 хил., а през 2032 г. – 67.6 хил.). Други две важни професии за отрасъла са персонал, водещ стокови и транспортни документи (през 2022 г. броят на заетите лица с тази професия ще е 11.7 хил., а през 2032 г. ще е 11.2 хил.) и приложни специалисти във физическите и техническите науки (техният брой през 2022 г. ще е 9.6 хил., а през 2032 г. ще е 9.2 хил.).
  • Най-търсената професия в сектор създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения ще е разработчици на софтуер и софтуерни приложения и анализатори, която през 2022 г. ще обхваща 20.0 хил., а през 2032 г. – 19.4 хил., които ще представляват 21.2% от заетите в сектора (всяко пето заето лице в сектора ще е разработчик). Други значими професии за тази икономическа дейност са специалисти по бази данни и мрежи (техният брой през 2022 г. ще е 5.7 хил., а през 2032 г. – 5.5 хил.) и техници по радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника (броят им през 2022 г. ще възлиза на 5.6 хил., а през 2032 г. – на 5.4 хил.). 122
  • В сектор държавно управление, близо една трета от заетите ще са административни специалисти (броят на заетите с тази професия през 2022 г. ще е 73.7 хил., а през 2032 г. – 77.8 хил.). Всеки пети зает ще е с професия приложни специалисти в държавната администрация (през 2022 г. броят на приложните специалисти ще възлиза на 48.2 хил., а през 2032 г. – 50.9 хил.). Третата по значимост за сектора професия е ръководители в бизнес услугите и административните дейности (през 2022 г. броят на ръководителите ще е 16.7 хил., а през 2032 г. – 17.7 хил., или 7.1% от заетите в сектора).
  • В сектор образование, най-търсени ще са учителите – работните места за учители по общообразователна подготовка в средното образование (V-XII клас) през 2022 г. ще възлизат на 44.2 хил., а през 2032 г. – на 52.0 хил. (22.5% от заетите в сектора), а тези за учители в начален етап на основното образование (IIV клас) и в предучилищно възпитание и подготовка – на 37.7 хил. през 2022 г. и на 44.4 хил. през 2032 г. (19.2% от заетите). Друга важна за сектора професия, която се очаква да обхване всяко десето заето лице, ще е други преподаватели (през 2022 г. броят на заетите лица са тази професия ще е 20.0 хил., а през 2032 г. – 23.6 хил.).
  • В сектор хуманно здравеопазване и социална работа, през 2022 г. 46.0 хил. (една четвърт от заетите лица в сектора) ще са медицински сестри и акушерки, а през 2032 г. техният брой ще е 50.9 хил. Следващата по значимост професия в сектора ще е персонал, полагащ здравни грижи за хора (с дял от 18.0% и обхващаща 31.6 хил. през 2022 г. и 35.0 хил. заети лица през 2032 г.). Броят на търсените лекари ще възлиза на 24.4 хил. през 2022 г. и 27.0 хил. през 2032 г., като те ще представляват 13.9% от заетите лица в сектора на здравеопазването.

Пазарът на труда в Пловдив и ЮЦР вероятно ще следва световните прогнози, като се има в предвид, че като интернационализация е добре развит.

Твърде възможен е реализирането на следният сценарий: Двата свята на труда през 2030 г.

Годината е 2030 г., а мястото е Европа. В продължение на почти две десетилетия правителствата на различните държави-членки на Европейския съюз внимателно приветстваха всеки нов етап в дигиталната трансформация на техните икономики, като се надяваха на нов икономически растеж. Резултатите, прогнозирани от някои проучвания – като например експлозия на безработицата – не се материализираха и не оказаха нито „разрушителни“ въздействия върху икономическия модел, нито доведоха до нещо, което наистина да прилича на дигитална „революция“. Това, което се е случи е постепенно преобразуване на производствения процес, съпътствано от подобно постепенно въздействие върху работата, работните места, организацията на пазара на труда, квалификациите и т.н.

  1. До 2030 г. разпространението на видовете заетост, наблюдавани от началото на 2000 г., постепенно се сля в две основни групи. Работници от първата група, наети основно от големи мултинационални компании, могат да бъдат сравнявани спрямо заетите или по-скоро самонаетите работници от втората група, които работят за подизпълнители на мултинационални компании, включващи не само МСП, но също така и дигитални платформи.
  2. Първата от тези групи в по-голямата си част е съставена от висококвалифицирани работници, тъй като дигитализацията на икономиката е направила по-ценни следните специалисти: програмисти, анализатори, специалисти по обработка на данни (служители за данни, извличане на данни и т.н.), дизайнери на приложения или алгоритми и много други, които по някакъв начин осигуряват на цифровата икономика нужното гориво. Синдикалните организации продължават да присъстват в тези големи мултинационални компании, като техните представители се считат от работодателите за говорители, с които могат успешно да водят преговори за подобряване на условията на живот и труд на своите служители. Основната цел е да бъдат запазени най-талантливите служители и поради това мениджърите все още са готови да правят отстъпки, ако това увеличава вероятността компанията да бъде възприемана като привлекателен работодател.
  3. Броят на работните места в тези компании несъмнено е намалял през годините, не на последно място в резултат на роботизацията и автоматизирането на определени задачи, но би било подвеждащо да се твърди, че широкото навлизане на роботите е довело до масовата загуба на работни места. Ситуацията е такава, че сега се предлагат или дори се изискват различни квалификации, а машините и алгоритмите са се превърнали в нов източник на работни места. Изчезналите работни места са предимно тези, които изискват малко квалификация или които могат да бъдат извършвани от подизпълнители и в крайна сметка могат да бъдат дейности извън основната дейност на фирмата.
  4. Сега колективните преговори в по-голямата си част се извършват на равнище компания; междубраншовият социален диалог на регионално, национално и европейско равнище постепенно е преустановен. Той е заменен първоначално от секторен социален диалог или социален диалог в рамките на специфичната индустрия, а след това във все повече случаи от колективни преговори в рамките на отделни компании, с все по-голям обхват на преговорите на това ниво.
  5. И все пак, успоредно с този първичен свят на труда, има и вторичен – този на подизпълнителите, МСП, самонаетите лица и „микропредприемачите“. Синдикално представителство за договаряне на условията на труд на тези категории работещи е нещо почти нечувано и „колективни“ трудови отношения вече не съществуват в истинския смисъл на думата. Все по-малък дял от тези работници са наети, като съответно се наблюдава увеличение на броя на самонаетите, ‚номадите‘, работещите от дома, работещите по определени задачи или почасово и повечето от тях са с ниска квалификация и ниско заплащане. Синдикалните организации могат да предоставят много малко помощ в такава ситуация, защото тяхното присъствие в този „вторичен“ свят е много по-слабо, отколкото в големите мултинационални компании, които купуват стоки и услуги от своите членове и колективните преговори представляват предизвикателство, поради безбройните различни статуси и подстатуси на работните места и видовете работа.
  6. Този свят на труда също е станал много по-разпространен от географска гледна точка; например, едно МСП в ИТ сектора би могло да възложи определени дейности на украински или пакистански компютърни специалисти чрез дигитални платформи и да възложи осъществяването на други програми на руски програмисти. Подобен феномен може да се наблюдава в почти всички малки предприятия в сферата на счетоводството, преводите, управлението на човешките ресурси и т.н. Самата дефиниция на понятието „персонал“ става все по-неясна от гледна точка на тези МСП, което е оказало неблагоприятно влияние върху колективните трудови отношения. Различни аспекти на социалното регулиране също са се влошили в резултат на това: например, вече няма смисъл да се говори за „седмично работно време“, като се има предвид, че тези подизпълнители работят, когато има възложена работа.
  7. През последните две десетилетия или с други думи, считано от 2010 г., концентрацията на добавена стойност в глобалните вериги на стойностите се увеличи. По-просто казано, многонационалните компании и големите дигитални платформи се научиха как да „премахват“ добавената стойност в целия свят и да уловят най-печелившите сегменти от своите дейности, като не оставят нищо друго освен тромави печалби за МСП, които се борят да оцелеят в тази изключително конкурентна глобализирана среда. Победители в тази дигитална икономика са несъмнено малък брой олигополи, които разполагат с тази добавена стойност по желание, не само в секторите на социалните мрежи, медиите, информациите и финансите, но и в толкова разнообразни отрасли като логистиката, търговията, туризма, ресторантьорство и хотелиерство, строителство, пътнически транспорт и много други.
  8. Суровината, която представлява жизнената сила на тези олигополи, е по-скоро данни, отколкото инфраструктура. Само за няколко години, те успяха да създадат, съберат, експлоатират и монетизират огромни количества данни, които сега съставляват техните военни фондове и тази способност за привличане на добавена стойност им позволява да наемат най-висококвалифицираните работници от всички части на земното кълбо и да ги задържат да работят за тях, като им предлагат много атрактивното заплащане. Тяхната ахилесова пета обаче остава киберпрестъпността, която може да застраши целия им бизнес модел само за секунди, като блокира сайтове и разпространява вируси, но също така нарушава производствените вериги, разпространява погрешна информация и т.н. Тези мултинационални компании, следователно, сключват споразумения за сътрудничество с обществените органи, участващи в борбата с киберпрестъпността.

Следователно през 2030 г. съществуват два паралелни свята – един на олигополните многонационални компании, чието световно икономическо влияние никога не е било по-голямо и което подхранва техните най-добри и висококвалифицирани служители и другият свят на подизпълнителите, опитващ се да оцелее в ултра-свързан и следователно ултра-конкурентен свят, в който колективните трудови отношения и социалното регулиране почти изцяло липсват и работата действително се е превърна в стока. Това, което през 2017 г. се е определяло като „средна класа“ между тези две крайности, е изчезнало, тъй като много от работните места, изискващи средни нива на квалификация и предлагащи средна заплата, са били унищожени.

Налага се  „Учене през целия живот“ като основен фактор за поддържане на висок стандарт на работещите хора и намаляване на социалното неравенство!

Основната задача и главните цели трябва да бъдат: Нова „технологична грамотност“ за всички съвременни хора – не само в бизнеса, а също така и в културата, образованието и изобщо в човешкото общуване и растеж, като освен това „технолозите“ и „информатиците“ и всички нови профили трябва периодично да се обучават и квалифицират, защото технологиите и информатиката се менят всеки месец. За това целите са – дистанционно, задочно и продължаващо обучение.

Крайъгълният камък на глобализацията на XXI век бе положен в последното десетилетие на XX век, което се дължи на най-мощния качествен скок в технологиите (след изобретяването на колелото). Още през 2015-та година – сателитите, интернет, мрежовата икономика, компютърните мрежи, ел. пощи, социални мрежи и мобилни телефони, сведоха „планетата“ до размерите на джобен компютър (смартфон).

Вече 20-30 години още никой не обучава и произвежда кадри за този променен и „нов бизнес модел“ и човешкото участие в него. Старите училища и университети произвеждат програмисти и инженери, които представляват не повече от  ¼ от нововъзникващите ИТ отдели или ИТ отговорници.

Политики:

  1. „Регионален център за анализ, планиринг и мониторинг на пазара на труда в ЮЦР“ – към БТ – Пловдив
  2. „Регионален център за икономическа диверсификация за създаване на нови работни места в сектори с висока добавена стойност, нискоквалифицирана икономика и алтернативна заетост“
  3. Създаване в ЮЦР на „Полицентрична мрежа за увеличаване на заетостта“ на хора, живеещи в селски, планински или отдалечени райони и хора със затруднена мобилност
  4. Разработване на „Програма за приобщаващ и устойчив растеж на ЮЦР – 2030“ за пълна и продуктивна заетост и достойни условия на труд за всички
  5. „План за финансови интервенции върху пазара на труда на ЮЦР“ за реализация на младите хора, продължително безработните и ромите