Стремежът на всяка регионална политика е в търсенето на балансирано регионално развитие, при което, от една страна, регионалните икономически различия могат да играят положителна роля, доколкото различията винаги са стимул за развитие, а от друга, не пораждат остри социално-икономически проблеми в регионален аспект. Поддържането на този баланс на определено регионално равнище е възможно единствено при съобразяване на националната икономическата политика с регионалната специфика.
Регионалният анализ показва че, само посредством освобождаването на силите на конкуренцията и интернационализацията на икономическите взаимоотношения, води до сериозни негативни резултати и неблагоприятно регионално развитие. Това извежда необходимостта от регионален подход при провеждането на всяка икономическа политика.
Очакванията са, че в България икономическото развитие и процесът на преструктуриране ще доведат до такова нарастване на регионалните различия, че от една страна, те ще бъдат относително високи за стандартите на ЕС, а от друга, имайки предвид общото икономическо развитие на страната, ще формират значителни социално-икономически проблеми в регионален аспект.
Необходимостта от диференцирана регионална политика отдавна е „идентифицирана“ в рамките на ЕС и това е причината за изискването за ясно изразен регионален подход при използването на Структурните и Кохезионния фондове за регионално развитие. Присъединяването на България към ЕС е свързано и с извеждането на водещата роля на регионалната политика и нейното реализиране в прилагането на структурните политики, тъй като тя задава методологията за въздействие върху пространственото развитие в рамките на Съюза.
В сега съществуващите програмни документи, както и в различните регионални програмни документи, липсват ясно изведени регионални показатели (индикатори) и равнища, които да показват към какво са насочени те. Наред с това не е посочена и необходимата ресурсна осигуреност за постигането на поставените в тях задачи, липсва връзка с националния бюджет и насочването на инвестиции, както и мониторинг за изпълнението на тези планове в краткосрочен и средносрочен период. Липсва и конкретното дефиниране на равнището, на което ще се осъществява процесът на регионално програмиране, институциите и законовата регламентация на дейността им. Няма изяснена ангажираност на другите секторни политики с проблемите на регионалното развитие, особено за подкрепа и стимулиране на изостаналите райони, както и за икономическо регионално преструктуриране. Стратегическият въпрос за формирането на адекватна отраслова структура в регионален аспект на практика не се поставя.[1]
Ако може да се говори за провеждането на някаква реална регионална политика в България, то тя се свежда предимно до това да се тушират различията по отношение на безработицата, за да не възникват социални проблеми. Ефективна регионална политика обаче би била тази, която не е насочена преди всичко да смекчава последствията от дадено негативно икономическо развитие, а която отстранява причините, предизвикващи това развитие.
Фактът, че в България се наблюдава нежелано увеличаване на различията в регионалните характеристики говори, че поне засега пазарните сили са по-силни от резултатите, постигани при провеждането на досегашната национална регионална политика.[2]
Основен принцип на регионалната политика е тя да е изцяло съобразена със спецификата на развитие на съответния регион. Регионалната политика би трябвало да си поставя постижими цели, с конкретен хоризонт във времето. Необходимо е да се подчертае, че желаното невинаги означава и възможно, т.е. при изграждането на регионална стратегия няма място за прокарване на идеи, несъобразени с икономическия потенциал на регионите.
Основна цел в краткосрочна перспектива би трябвало да бъде смекчаване или поне задържане на сегашното равнище на сравнително големите регионални различия, а оттук и намаляване на нежеланата емиграция от изоставащите региони.
В отговор на допълнителните изисквания на ЕС към регионалната политика на България е необходимо разработването на алтернативни мерки. Това обуславя нуждата от подготовка на съответните органи за специфични дейности като:
- определяне влиянието на трансевропейските мрежи върху развитието на националните регионални потенциали с оглед поставянето на допълнителни изисквания при формулирането на регионалната политика;
- анализи за чувствителността на отделните райони по отношение прилагането на политиките на ЕС;
- търсене на възможности за засилване на ендогенните потенциали на растеж в периферните райони, които са повлияни в най-голяма степен от присъединяването към ЕС.
Регионалният анализ за България потвърждава закономерности от типа ”център-периферия”, като извежда като основен фактор, определящ различията в регионалните социално-икономическите характеристики степента на урбанизираност на регионите.
Някои региони ще успеят да се адаптират към новите икономически условия по-добре – това ще са преди всичко централните райони с по-висока степен на урбанизация, а други няма да имат такъв успех – такива ще са предимно граничните периферни райони. Ето защо се очаква ролята и значението на трансграничните отношения в България да нарастват с течение на времето в сравнение с ролята, които тези отношения ще играят при страните от Централна Европа.
Регионалната стратегия трябва да е насочена към постигането на възможно по-висока диверсификация на икономическите дейности в тези райони. Диверсификацията на икономическата активност представлява и застраховане към променящата се икономическа среда, което дава възможност на регионите с по-разнообразна активност по-бързо да се адаптират към променящите се условия. Това позволява и бърза бъдеща специализация, тъй като е трудно да се стартира развитие, ако в дадена област липсва съответната икономическа база. С други думи, по-голямата диверсификация дава по-голяма гъвкавост и адаптивност на регионите да отговорят на предизвикателствата на пазара.
Поради географското си разположение (отдалеченост от икономически център на Европа) България и съседните й страни трябва да отдават по-голямо внимание на вътрешнобалканските (югоизточноевропейските) регионални икономически отношения, които могат да генерират условия за благоприятно икономическо развитие на страните в региона.
Трансграничното икономическо сътрудничество може да смекчи като цяло негативните тенденции в изменението на икономическите показатели за граничните райони и да доведе до положителни процеси, но в краткосрочна и средносрочна перспектива икономически „чудеса“ не бива да се очакват. Полагането на основите и развитието на това сътрудничество обаче в по-далечна перспектива ще се окаже пътят към решаване на икономическите проблеми на тези райони – това е икономическа политика, която е прието да се смята за оптимална по отношение на изоставащите гранични региони. Затова може да се твърди, че развитието на трансграничното сътрудничество е ключът за бъдещия икономически успех на страните от Югоизточна Европа, които са малки и ситуирани в периферията на континента.
Липсата на инфраструктура и на нормални икономически взаимоотношения между страните от Югоизточна Европа е довела и до допълнителен ефект за изолиране на граничните райони, изразяващ се в липсата на зони с висока гъстота на населението от двете страни на границата, нещо, което не е характерно за страните от ЕС.
От изложеното произтича и основното изискване като предпоставка за развитие на трансграничните връзки – провеждане на регионална политика, насочена, на първо място, към изграждането на инфраструктура, позволяваща свързването на осите на развитието на страните от Югоизточна Европа.
Балканските страни трябва да използват предимствата на трансграничното сътрудничество по по-адекватен начин, т.е. балансирайки националните и регионалните интереси.
Усилията трябва да се насочат към възприемането на разбирането, че политиката на регионално и трансгранично сътрудничество е печеливша за всяка държава (win-win).
Южният централен район има много добри възможности за развитие и може да се очаква, че той ще подобри своя статус по отношение на другите райони. Бъдещото му развитие предполага съобразяване с различните природни дадености на отделните области, но това може да се търси единствено след решаването на високите различия в инфраструктурата.
Районът има сериозни възможности за развитие на трансграничното сътрудничество. Той може да се оформи като център за регионално сътрудничество не само за трите страни (България, Гърция и Турция), но и за цяла Югоизточна Европа. Развитието на областта може да бъде силно облагоприятствано и от големия урбанизиран център Истанбул – нещо, което засега на практика се използва само от куфарните търговци. Важна роля ще играят и осите на развитие, преминаващи през региона.
Възможности в средносрочна и дългосрочна перспектива за развитие на трансгранично икономическо коопериране трябва да се търсят в близостта на мегаполиса Истанбул, като сравнителните предимства на Южния централен район по отношение на тази перспектива са значително по-големи поради стратегическото място на района и по-високата гъстота и степен на урбанизация.
Регионалната секторната политика е изключително важна за страната, но рисковете от прилагането на не напълно обоснована такава политика могат да бъдат с изключително неблагоприятни последици, за това тя остава като едно предизвикателство за разработването й, което ще позволи действителното изграждане на цялостна Регионална политика и стратегия на България.
[1] В програмите за икономическо развитите се посочва необходимостта от разработване на секторни стратегии в определени области на народното стопанство, без обаче за това да има ясна мотивировка за това. Същевременно регионалният подход при определянето на секторните стратегии на практика не се базира на сравнителните предимства, спецификата и потенциала на конкретния регион, а отговаря на едно общо виждане за насоките на развитие въобще.
[2] Разбирането за регионална политика в администрацията (въобще не може да се говори за стратегия) се свързва с това да се изпълнят, ако трябва и напълно формално, изискванията на Европейската комисия, за да не се изпуснат европейските фондове за регионалното развитие. При тези обстоятелства България получава само част от възможния обем фондове, предвидени за подпомагане на регионалното развитие, но и това, което се получава, не се използва целесъобразно.
Bulgarian
English