16. РЕГИОНАЛНА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Регионална социална политика в икономическата криза

В контекста на социално-икономическата криза най-важната задача на регионалната политика е прилагането на допълнителни мерки в подкрепа на семействата. Общините създават свои собствени целеви програми и концепции на социалната политика.

Напълно очевидно е, че такива социални явления като бедност, безработица, бездомност, скитничество, асоциално поведение на деца и юноши, девиантно поведение на възрастни, проституция, сирачество, алкохолизъм, увреждане и др., са най-важните фактори, влияещи върху естеството на дейностите на специалиста по социални дейности и предопределящи формирането на необходими професионални качества. Тук традиционно представените исторически религиозни общности в страната могат да са както в помощ на работещите в социалната сфера, така и на потребителите на социални услуги.

По линия на Българската православна църква все още няма осезаеми резултати от Меморандума за сътрудничество в социалната сфера, подписан от Българския патриарх Максим и Министерството на труда и социалната политика.

На организационно ниво в социалната система се наблюдава запазване на остарели организационни структури и опростяване на функциите на по-ниските нива, което лишава системата от динамика.

Признаването от обществото на социалната значимост и стойност на социалната работа има не само морално значение. Високият статут на благотворителността, чието въплъщение е социалната работа, може да помогне на социалните институции да решат належащи финансови проблеми, осигурявайки приток на спонсорски средства, като по този начин разшири възможностите на социалните услуги. Като пример за хуманно отношение към човек, доброта, честност и справедливост, социалният работник действа като проводник на идеите на хуманизма, утвърждавайки ги в обществото като норма на човешкия живот: по този начин той утвърждава ценностите на социалната работа в обществото и изпълнява задължението си към професията.

Задължението на социалния работник към професията изисква реализиране на нейния хуманистичен потенциал в обществото, одобряване на социалната работа като необходима обществена институция, която има висок престиж и значение в очите на обществото. И днес нивото и качеството на обществените знания за тази професия остава неприемливо ниско. В тази връзка социалният работник е длъжен да поддържа моралната цялост на професията, да се грижи за моралния си характер.

На сектора на социалната дейност са възложени най-трудните и отговорни функции при оказване на помощ на тази конкретна категория граждани, които имат обективни и субективни ограничения в живота си, трудности при реализирането на конституционните си права и са в трудна житейска ситуация.

Мярката за отговорност на социалния работник за изпълнение на такива задължения в този случай е неговото морално чувство, чест и достойнство, гражданско чувство за отговорност и морална дисциплина.

Наборът от морални стандарти и принципи на професионално поведение на специалист по социална работа в системата на социалните услуги е следният:

Основните принципи; морални стандарти и заповеди, които изключват неблагоприятните фактори в социалната работа.
Ценности и етични въпроси на социалната работа.
Етични проблеми на връзката между социалните служби, социалния работник и клиента.
Етична отговорност на социалните работници към клиентите
Ролята на етичните критерии за доброта, справедливост, човечност, честност и др. в практическата социална работа.
Моралната норма като структурен компонент на морала.
Характеристика на нравствената ориентация на социалната работа (нормативна, императивна, оценъчна).
Морално и нормативно регулиране на социалната работа като система.
Структурата на моралните стандарти на социалната работа.
Морално и етично регулиране на отношенията между служители на държавни, общински, частни и други социални служби и служители на изпълнителните органи, чиято компетентност включва организацията и осъществяването на социалните услуги.

По данни на Агенция за социално подпомагане към 30.06.2019 г. Пловдив е на първо място по действащи социални услуги (СУ) на глава от населението.

В социалните услуги за деца се извършва ежемесечен вътрешен контрол, съгласно стандартите на Наредбата за критерии и стандарти за социални услуги за деца. В услугите се изготвя отчет за дейността, включващ и данни за осъществения вътрешен контрол. Ежемесечно се изготвят и протоколи от осъществени екипни срещи, които съдържат данни за: присъствали лица, обсъдени въпроси, трудности, планирани дейности и др.

Мониторинг се извършва и от Дирекция „Социално подпомагане“, която
извършва периодичен мониторинг на база отчетеното от доставчиците изпълнение на мерките за подкрепа.

Контрол по спазване на стандартите за грижа осъществяват Инспектората на АСП (за деца и пълнолетни лица) и ДАЗД (само за деца), които имат контролни функции по отношение на спазването на критериите и стандартите за качество на предоставяните услуги по Закона за социално подпомагане и неговия Правилник.

Контролът от проверяващите органи е два вида – планов и извънреден:

Плановият контрол се осъществява, съгласно утвърден план за проверка.
Извънредният контрол се извършва по сигнал или постъпила жалба.

Спрямо спецификата на всяка социална услуга е регламентиран начинът на контакти и комуникация с близките и родителите на децата и лицата. В дневните и консултативните услуги има ежедневен контакт между служители и близки или родители. В резидентните услуги (местата с настаняване) – при пълнолетните лица – по желание на близките, а при децата – спрямо регламента на срещи направен съвместно с Отдел „Закрила на детето“.

Социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции. Социални услуги в специализирани институции се предоставят само след изчерпване на възможностите за предоставяне на социални услуги в общността. Вписване в Регистъра за предоставяне на социални услуги – както на физическите лица, регистрирани по Търговския закон, и на юридическите лица (в т.ч. и на регистрирани вероизповедания или техни сдружения и паралелни структури), които желаят да предоставят социални услуги, на основание Закон за социално подпомагане – чл. 18; чл. 18б; чл. 18в; чл. 18г; чл. 18д. Един азбучен пример за адекватна с активна социална отговорност и заявка за предоставяне на социални услуги е пловдивското сдружение „Йешилай” (Зелен полумесец), активно участващо и в хуманитарни акции при днешните кризисни епидемични условия в партньорство с Община Пловдив, Турския Червен Полумесец, Българския Червен Кръст, Районно мюфтийство и др.

Музеят като социално и образователно пространство за посетители с увреждания и допълнителни потребности

„Културата е обаче повече от стопански фактор, защото тя предлага нематериални стойности и ползи, които имат положителни ефекти върху индивида и обществото като цяло.”, което е важна част от Предложението за формиране на Регионален икономически модел за интелигентна специализация (РИМИС – Пловдив).

Част от музеите и културни институции в страната вече реализират проекти за архитектурна достъпност или специални събития за посетители с увреждания и допълнителни потребности. През 2016 г Министерство на културата организира обучение за разширяване на достъпа до културното наследство, развито впоследствие с редица допълнителни надграждащи семинари и дейности за обучение в приложни занятия, практически идеи и занятия по изготвяне на пособия. От своя страна, Агенцията за хората с увреждания (АХУ) регулярно обявява конкурси за финансиране на проекти за рехабилитация и интеграция на хората с увреждания. Участниците в конкурса могат да бъдат неправителствени организации на и за хора с увреждания, регистрирани по Закона за юридически лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност, както и национално представени организации на хора с увреждания, регистрирани по Закона за кооперациите. Проектите се изготвят по Методика за финансиране на проекти за рехабилитация и интеграция на хората с увреждания на АХУ на основание чл. 10, ал. 3, т. 8 от Закона за хората с увреждания, утвърдена от изпълнителния директор на Агенцията със Заповед № 0023 – 2513/11.06.2019 г.

Пилотен проект в тази посока на местна почва би било да се систематизират добри практики и идеи за повишаване на достъпността в музея, съобразени с локалната специфика на институциите, обгрижващи и опазващи пловдивското материално и нематериално културно-историческо наследство (в т.ч. и църковни такива музейни, образователни и други структури), посредством работата на държавни и неправителствени организации и реализирани проекти в сферата на социалното включване на хората с увреждания:

Да се провери дали съответните музейни и други институция планират или имат реализирани такава проекти и инициативи. Споделяне опита им в тази област -резултати от реализирани инициативи свързани с достъпността или адаптирани информационни материали.
Коя институция през последните 3 години е правила информационна листовка за посетителите или рекламна листовка за музея?

Музеят като социално и образователно пространство за посетители с увреждания и допълнителни потребности; социални, психологически и физически предпоставки за взаимодействие в музейната среда – мисия възможна посредством:

Музеен гид за достъпност – практически насоки и примери.
Достъпен маршрут – практически насоки. Пособия за работа с посетители с допълнителни потребности в музея.
Адаптиране на беседите и образователните програми в музея за посетители с допълнителни потребности – когато в групата има и посетител с увреждане или специална образователна потребност.
Подобряване на комуникацията и намиране на практически решения съвместно с представители на специализирани ресурсни центрове и училища за хора със специални потребности.

Политики:

Създаване на „Център за регионални политики и механизми за намаляване на населенията в риск от бедност или социално изключване“
Разработване на „Проект за интегрирани социални и здравни услуги за възрастни хора и деца в ЮЦР“
Съставяне на „Модел за регионални хоризонтални политики за подкрепа на хората с увреждания“
Създаване на „Регионален център за подкрепа на хората в условията на кризи“
Разработване на „Проект за публично-частно партньорство при съставянето и реализирането на регионална карта на социалните услуги“
Създаване на „Регионален съвет на развитие на добрите практики за повишаване на достъпността на културни, спортни и други обекти и събития“