3. РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА ЗА УСКОРЕНА ДИФУЗИЯ НА ТЕХНОЛОГИИТЕ И ТРАНСГРАНИЧНО И ТРАНСНАЦИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА ИНТЕЛИГЕНТНА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ

Дифузията е процес, при който по комуникационни канали между членовете на дадена социална и икономическа система се разпространява информация за иновациите и технологиите.

Евърет Роджърс посочва четири особености на разпространението:

  • това е специфична комуникация, насочена към разпространението на иновации и технологии;
  • новостта на идеята поражда несигурност в процеса на дифузия – по отношение на прогнози, структури, информация и други;
  • разпространението на информацията води до намаляване на несигурността в ситуации, изискващи избор на алтернативни варианти на иновационно и технологично поведение;
  • дифузията на иновациите и технологиите е вид социално-икономическа промяна, свързана с изменение на съществуващите до момента структури и функции.

Съществуват два принципиални подхода за дифузия:

  1. Дифузията е процес със строго определени параметри и граници от гледна точка на възможността да бъде управлявана. Изследователите обозначават този вид дифузия като активно разпространение (dissemination),което е планирано, централизирано и йерархично.
  2. Дифузията е спонтанен, непланиран, децентрализиран и осъществяван предимно чрез хоризонтални връзки процес на разпространение на иновации и технологии. Това е т.нар. чиста дифузия (diffusion).

Практиката показва, че осъществяването на дифузионни процеси представлява комбинация от планирани действия в определени ситуации и спонтанни ad hock решения – в други.

По своята същност дифузията на иновациите и технологиите е разпространение на вече успешно внедрени иновации и технологии в процесите и продуктите на други предприятия, региони, отрасли.

Следователно дифузията е макропроцес и се изразява в разпространението на иновацията и технологията от нейния източник- например Техпарка към предприятията от региона. Тя съдържа четири елемента:

  • иновация (технология)
  • комуникационни канали
  • време (период)
  • социална система

 Дифузията е тясно свързана с реинвенцията – степента, в която иновацията и технологията се модифицира от предприятията на региона в процеса на използване и адаптиране.

В РИМИС се предлага:

  • ИИИТ – център за управление на структурно-определящи иновации по Платформена икономика
  • Лабораторен комплекс – координационен център на дифузията на технологии с Изкуствен интелект
  • Пловдив Тех Парк – център за ускоряване на спонтанната дифузия
  • ИТ Уни М. Ганди – център за анализ на реинвенцията
  • Регионален съвет за стимулиране на полицентричното възприемане на иновациите и технологиите

Трансгранично и транснационално сътрудничество за интелигентна специализация

Има много академична литература за регионалните иновационни екосистеми, която твърди, че местното икономическо развитие се ръководи от търсенето на конкурентно предимство, фокусирано върху иновациите, водено от обществени предизвикателства. Иновациите по този начин са по същество интерактивен процес, социално и териториално вграден и до голяма степен свързан с културата, историята и институциите на даден регион или град.

Една от основните характеристики на успешните регионални иновационни екосистеми е тяхната способност да създават и прилагат стратегии за интелигентна специализация. За първи път разработена през 2009 г., оттогава интелигентната специализация се превръща в мощна характеристика на настоящите регионални иновационни и индустриални политики в Европа. Интелигентната специализация се основава на необходимостта всеки регион да разработи иновационна стратегия, която в опростен план може да използва „четири С“ подхода, както е заложено в първите дни на интелигентната специализация:

  • (Труден) Избор: ограничен брой приоритети въз основа на анализ на силните страни и международна специализация;
  • Критична маса: разработване на клъстери от световна класа и осигуряване на арени за междусекторни връзки вътре в региона и в близките региони в Гърция и Сърбия;
  • Сътрудничество: ефективни иновационни системи, основани на публично-частно партньорство (четворна спирала).

Интелигентната специализация изисква политическо лидерство, процес на управление отдолу нагоре, включващ широк кръг заинтересовани страни, които чрез ППД идентифицират конкурентните предимства на региона и стратегическите приоритети и след това участват в прилагането на стратегията.

Интелигентната специализация е предварително условие в политиката на сближаване от 2014 г. и ще продължи като благоприятно условие в следващия период на финансиране 2021 – 2027. Тази подкрепа в рамките на два програмни периода на ЕС е признание за относителния успех на политиката и нейните теоретични основи.

Успехът на концепцията в рамките на регионалната политика обаче крие относителния провал на интелигентната специализация да се отдалечи от тесния фокус върху политиките за научни изследвания и иновации. Интелигентната специализация трябва да се прилага по такъв начин, че да позволи на политиката на сближаване да повиши нейната ефективност. Това включва разширяване на областта на политиката, за да се включи териториалното измерение. Открояваме три области на необходимата промяна.

  • Сега е важно да се надгради ново усещане за социална солидарност и да се ангажира широк кръг заинтересовани страни в ППД, които могат да идентифицират конкурентните предимства на региона и индустриалния преход, за да позиционират региона в настоящите и бъдещите европейски вериги на стойност. Въпреки това, чисто икономическата дискусия може да пренебрегне последствията от политиката, основани на места, напоследък подчертани от по-голямо внимание към „географии на неравенството“. Тук териториалните планиращи органи трябва да дават съвети относно териториалното измерение на избраните икономически приоритети и техните пространствени последици.
  • Трябва да се обърне повече внимание на разработването на ефективни инструменти за иновационна политика за подпомагане на структурната трансформация на икономиката на регионално и /или национално ниво.
  • Важно е регионите да не прилагат подход, насочен навътре. Икономическата трансформация също е все по-свързана с търсенето на „интелигентни допълнения“, включващи транснационално сътрудничество, както е показано от тематичните платформи за интелигентна специализация и регионални мрежи като инициативата „Авангард“.

Сега широк кръг от коментатори приемат, че ще преминем към „ново нормално“. Това означава, че политическото лидерство вече не приема като нормално недофинансирани публични сектори като здравеопазването или икономическите системи, които игнорират екологичния таван. Нито социалното и териториалното неравенство не трябва да бъде част от „новото нормално“.

Териториалната политика на равнището на ЕС и някои национални държави обикновено се провежда като отделно направление на дейност извън основната част на цялостната политика. Секторните политики като изследвания и иновации са „неутрални по отношение на мястото“. Това означава, че те просто пренебрегват териториалното въздействие и потенциала на пространствата. Необходимо е спешно да се намери правилния баланс между постигането на ползите от мащаба и обхвата на общоевропейските предизвикателства, като същевременно отразява местните обстоятелства и приоритети. Такова е основното послание на интелигентната специализация.

Интелигентната специализация не е чудодейно лекарство, но както при търсенето на нови лечения и ваксини срещу COVID-19, трябва да се ръководим от факти. Corina Creţu, предишният еврокомисар по регионалната политика, обяви, че интелигентната специализация „представлява най-пълният опит в политиката за прилагане на напредъка, иницииран от иновации в Европа…“ и затова предлага силен модел, върху който да се изгради цялостен европейски план за възстановяване, включващ региони и градове с териториални мислители като основни участници. Това е предимството на РИМИС за интелигентна специализация в региона на Пловдив, областта и ЮЦР.

3.1. УКРЕПВАНЕ НА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НАУКАТА И ИНДУСТРИЯТА и усилено интегриране на пловдивския бизнес в европейски и международни мрежи с Индия, САЩ, Русия и Китай, свързани с пиралагането на Индустрия 4.0

Развитието на новите поколения цифрови технологии се определя като водещ фактор и основание за изграждането на конкурентоспособна национална икономика в рамките на следващите десетилетия. В световен и европейски план ефектът от приложението на цифровите технологии, и в частност в производствения сектор, е изведен като стратегически приоритет.

Значимостта на новите технологии за обществото и икономиката се определя от дефинирането на понятието „Четвърта индустриална революция”. Подготовката и изграждането на човешки, институционален и организационен капацитет в икономиката и обществото са от ключово значение за планирането и управлението на този сложен технологичен, икономически и социален процес. Тъй като България значително изостава от общите тенденции в ЕС за въвеждане на цифрово общество и в частност цифровизация на икономиката, е необходимо да се приемат конкретни мерки, и да се насочат усилия за преодоляване изоставането.

В обхвата на цифровата икономика попадат разнородни дейности, бизнес модели и технологични решения. От една страна са развитието на електронния бизнес и електронната търговия, автоматизираното промишлено производство и интелигентните производствени предприятия, интелигентните транспортни системи и транспортни средства, интелигентните енергийни системи и други, облачните технологии, интернет технологиите, включително интернет на нещата, технологиите  за  оползотворяване  на  потенциала  на  големите  данни, индустриалната и сервизната роботика, развитието на изкуствения интелект са основните технологични предпоставки за развитие на цифровата икономика. Не на последно място, обществени сектори като електронното управление, електронното здравеопазване, електронното образование и развитието на интелигентни и свързани градове са естествено приложно поле на продуктите и услугите, създавани от цифровата икономика.

Обвързването на технологичното развитие с активни действия за разработването на политики и модели за подпомагане на цифровата икономика са от решаващо значение, защото се отразяват върху всички области на икономиката и обществения живот.

Приемането на общи технологични стандарти е една от мерките, за да се гарантира, че европейските индустрии са в челните редици в разработването и използването на новите технологии. Те гарантират оперативната съвместимост между системите и гарантират тяхната надеждна работа, както и спазване на изискванията за поверителност, сигурност и достъпност.

Напредъкът   в   цифровите   технологии,   в   съчетание   с   други   главни   базови технологии, променя начина, по който изследваме, разработваме, произвеждаме, реализираме на пазара и генерираме стойност от продуктите и свързаните услуги. Нововъведенията в технологиите като интернет на нещата, комуникационни мрежи от пето поколение (5G), компютърни услуги в облак, анализ на данните и роботика, променят продуктите, процесите и бизнес моделите във всички сектори, като в крайна сметка създават нови отраслови структури, тъй като глобалните вериги на стойността се променят.

Индустрия 4.0 представлява   съвкупност   от   свързани   цифрови   технологични решения, подпомагащи развитието на автоматизацията, интеграцията и обмена на данни в реално време в производствените процеси. По своята същност това отразява индустриален и технологичен трансформационен процес, който естествено следва развитието на научните и производствени практики. Четвъртата индустриална трансформация е естествено продължение на цифровизирането и автоматизирането на производството и включва интернет свързаност и взаимодействие на кибернетично-физически системи без участието на човека, обработка и анализ на големи информационни масиви и вземане на решения от изкуствен интелект, роботика, ползване на цифрови облаци, цифрово моделиране и симулиране на производствените процеси чрез виртуална реалност, интелигентна автоматизация, масово производство на индивидуализирани продукти, поява на нови технологии, създаване на нови бизнес модели.

Въздействието на новите технологии в Индустрия 4.0 върху производствените и бизнес процеси може да се обобщи със следното:

  • Създаване на нови продукти и услуги с вградена интелигентност, иновативни бизнес модели и възможности за персонализиране и адаптиране към нуждите на клиентите;
  • Цифровизиране на цялостния производствен цикъл, ускоряване на развойната дейност чрез цифрово прототипиране и виртуално производство, гъвкава организация на производствения процес;
  • Миниатюризацията     като     тенденция     при     производството     на     микрочипове, електронни устройства, импланти и други. Все още неработеща екосистема за иновации (наука- образование-иновации) и липса     на     влияние     на     НИРД     върху    конкурентоспособността     на предприятията;
  • Липса   на   ИКТ   експерти   с   профил   към   индустриални   приложения   и кибернетично-физически системи;
  • Без  подобрение  на  цялостната  бизнес  среда  и  без  изрични  инвестиции  в човешки капитал, ще има по- малки шансове за ПЧИ в България (и бъдещ трансфер на технологии);
  • ИКТ  биха  могли  да  бъдат  основния  двигател  за  растежа  на  индустрията, износа, високата стойност за служител и капацитета за НИРД;
  • Има ключови области, където ИКТ в страната са много конкурентоспособни на глобално ниво (семантика и др.) и могат да станат основа за развитие на Центрове за компетентност;
  • Широко разгръщане на мрежите за достъп от следващо поколение и внедряване на бъдещите интернет приложения и базирани на тях висококачествени е-услуги.

Може да се обобщи, че разгръщането на пълния потенциал за растеж на българската индустрия няма да бъде възможно без целенасочени мерки от страна на държавата и активни действия от страна на бизнеса и академичната общност.

Към 2030г. България да се разпознава като регионален център на цифровата   икономика   чрез   внедряване   на   продукти,   технологии,   бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.

Необходимо е:

Укрепване  на  връзката  между  науката  и  индустрията  в страната и ускорено интегриране на България в Европейски и международни програми, инициативи и мрежи свързани с развитието и прилагането на Индустрия 4.0.

Технологично  обновяване  на  българската  икономика  чрез: въвеждане  на  стандарти,  изграждане  на  инфраструктура,  разработване  на конкретни механизми за стимулиране разработването и пазарното внедряване на технологични иновации (нови продукти, услуги и производствени процеси) чрез технологиите от Индустрия 4.0.

Изграждане на човешки, научен, организационен и институционален капацитет за развитие на Индустрия 4.0 в България.

Обучение  и  образование:  за  да  се  внедри  Индустрия  4.0  в  пълния  си капацитет в икономиката е необходимо да се създадат висококвалифицирани специалисти. Приоритет за това трябва да бъдат повишаването на дигиталните умения като част от учебния процес във всички степени в националната образователна система, както и популяризирането им чрез програми за преквалификация. Това налага прилагането на адекватни стратегии за квалификация, привличане на специалисти от чужбина, както и създаването на организация на трудовия процес, която да стимулира обучението и да осигурява възможност за учене през целия живот и образование в близост до работното място.

Голяма роля за развитието на всички тези процеси в Южен централен район играе сдружение ИТ УНИ Махатма Ганди, разположено на територията на Пловдив тех парк.

Политики:

  1. РИЦ – Регионален иновационен център
  2. Високотехнологичен център по биоикономика
  3. Център за компетентност по мехатроника
  4. Пловдив Тех Парк – научно–технологичен парк
  5. Сдружение „ИТ УНИ Махатма Ганди“

Индийски опит

В исторически план индийската ИТ индустрия е съсредоточена в няколко градски места – функция, споделена от всички други индустрии. Успехът на Бангалор, Хайдерабад и други ранни места в ИТ индустрията също допринася за неравенството в доходите между градовете. Тенденцията обаче е била и фирмите да отварят съоръжения на нови места, а 72% от анкетираните в скорошно проучване на NASSCOM съобщават, че са открили центрове за офшоринг в така наречените „второстепенни“ и „третостепенни“ градове. Тъй като фирмите започват да се разширяват до градове от второ ниво в търсене на работна ръка и пространство, за да се разрастват, ще се оформят следващите центрове. Изглежда, че индустрията започва да се развива първоначално в Бангалор и след това бързо се премества в други градове от първо ниво като Нойда, Пуна, Хайдарабад и Ченай.

ИТ компаниите в Индия и другаде са склонни да си сътрудничат с градските и регионалните власти, за да подобрят образователната си база и публичната и частната инфраструктура. Например, дълги години трафикът в Бангалор страда от лоша пътна инфраструктура и е ограничен от по-старото летище в града. Служителите на ИТ индустрията работят с градските служители, за да подобрят и двете, въпреки че може да се твърди, че пътната инфраструктура все още не е настигнала търсенето. На фона на образованието, тъй като Бангалор не е разполагал с университетската институция на основните инженерни университетски институти (Индийските технологични институти), ИТ индустрията застава зад частно ръководени усилия (с известна държавна подкрепа) да спонсорира нов тип програма – Индийски институт за информационни технологии (IIIT) Бангалор. (Подобни усилия са предприети в Хайдерабад.) Докато записването и преподавателският състав на IIIT Бангалор е скромен, институтът играе значителна роля в екосистемата по отношение на предоставянето на образование както за чуждестранни МНС, така и за местни фирми, съвместни изследвания с фирми и допринасяне за известността на клъстерите чрез своите образователни и изследователски силни страни. Подобен мостови ефект настъпва между индустрията и образователните институции със създаването на IIIT-Хайдерабад.

Инвестициите в частна инфраструктура обикновено не представляват проблем за ИТ фирмите и държавите, тъй като чуждестранните инвеститори също участват. Например, свързаните с правителството корпорации на Сингапур са инвестирали и експлоатират софтуерни паркове в Бангалор, Ченай и други места, а в КНР са създадени много софтуерни паркове в цялата страна от частни инвеститори, включително няколко от ИТ фирмите себе си. В допълнение, същото явление в развитието, което се е случило в Бангалор и други ранни клъстери, се случва и в Ориса. Въпреки че има няколко разработчици преди бума на ИТ индустрията, националните действащи строители влизат да изграждат частна инфраструктура като ИТ паркове и жилищни проекти през този период. Една фирма, Satyam, допринася за създаването на улично осветление и развитието на пътищата.

В по-голямата си част ИТ фирмите и софтуерните паркове са склонни да бъдат изолирани и самостоятелни предприятия. Именно поради мултиплициращия ефект на ИТ сектора върху редица други услуги, а именно търговията на дребно, развлеченията, образованието и медицинските грижи, по-вероятно е да се усетят по-широките икономически въздействия на ИТ сектора.

В азиатския регион има разлики и прилики между моделите за развитие на услугите на три държави: Индия, КНР и Филипините. Контрастът между опита във всяка страна подчертава фините и важни различия, особено по отношение на по-късните страни. Случаят с КНР показва, че е възможно да има успешен късен потребител в софтуерната индустрия – област, в която Индия е изградила водеща роля в техническата и технологичната способност на ниво фирма. Фирмите в КНР обаче са направили това както в сътрудничество с чуждестранни МНО, за да обслужват вътрешния пазар на КНР, така и независимо, като работят в Япония, културно подобен пазар. Случаят с Филипините показва, че един по-късен потребител може да процъфтява чрез привличане на МНЕ като доставчици – след чист трудов арбитражен модел на работа (т.е. основан на големи доставчици на по-ниска заплата, но квалифицирана работна ръка) и с допълнителни предимства на приликите между местната работна сила език и език на работа на клиентите. В този модел една възможност за местните фирми, които искат да влязат в бранша, е да наблегнат на по-нискоквалифицираната работа при по-ниски заплати от заплатите на конкурентите.

Илюстрира се по-широкото въздействие на ИТ услугите (т.е. аутсорсинг или офшоринг) на индустрията. Приносът на сектора за общия БВП в Индия и износа може да бъде значителен във времето. Мултиплициращият ефект върху производството и заетостта не е различен от този на други сектори. В голяма, бързо разрастваща се икономика, каквато е Индия, влиянието на индустрията върху заетостта може да е по-малко значително, отколкото нейното въздействие върху растежа. Въпреки това, поради високата добавена стойност и по-високите заплати (средно), ефектите върху икономиката са по-големи, когато се разглеждат на база на човек. Освен това, макар ползите от пряката заетост да са склонни да стигнат до високо образованите, индустрията все още може да се възползва от създаването на жизнена средна класа, поне в избрани градове, където ИТ индустрията започна добре. Чрез естествената еволюция и политическата помощ тези ползи могат да бъдат донесени и в други, вторични градове. ИТ секторът има потенциал (и наистина може да е необходим) за постигане на повишаване на производителността в домашни сектори (като например производство) и в технологично усъвършенствани фирми. Както показва случаят с Индия, използването на ИТ за подобряване на производителността в други сектори на икономиката, като производството, както и в селските части на икономиките, все още има дълъг път.

3.2. ТЕХНОЛОГИЧНО ОБНОВЯВАНЕ ЧРЕЗ НОВА ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ и въвеждане на стандарти, механизми за стимулиране и поощряване на стартъпи и нови продукти в бизнес акселератори

Успешната индустриализация зависи от множество фактори, сред които на първо място следва да се споменат предвидимото регулиране на стопанската дейност, ефективна система на държавни субсидии и поръчки, рязко нарастване и ефективно използване на средствата за научно-изследователска и развойна дейност, както и подобряване на системата на образование.

Новата индустриализация може да бъде успешна само ако е подкрепена от адекватна, ясна и предсказуема макроикономическа рамка, с която да се избегне противоречието между отделните политики, както и от бюджетни средства, необходими за даване на тласък на публичните и частните инвестиции. Настоящата макроикономическа политика не осигурява необходимия достъп до капитали за инвестиции и иновации, особено за малките и средни предприятия (МСП), и следователно е в противоречие с необходимата индустриална политика.

Иновациите и степента на интеграция на дигиталните технологии в производствените процеси стават все по-определящи за конкурентоспособността на предприятията. Въпреки доброто си представяне в редица отношения, гр. Пловдив не успява да се възползва в максимална степен от сравнителните преимущества, които могат да се материализират в следствие на акцента върху дигитализацията.

По редица икономически, нормативни, конюнктурни и социални причини МСП у нас не оперират в оптимална среда, независимо от степента на интегриране на дигиталните технологии в тях.

Прегледът на международната практика в посока насърчаване на дигитализирането на бизнес отношенията, предприемачеството и иновациите показва, че про-активната позиция на редица национални и местни правителства е помогнала за укрепването и ускоряването на този процес.

Правителствените политики за подкрепа и помощ е редно да се насочат към всички фази, през които минават компаниите, за да подсигурят устойчиво развитие на българския дигитален малък и среден бизнес и да му помогнат да се разраства, като се обърне внимание на всички аспекти, които изграждат предприемаческата екосистема.

Прилагането на подход „отдолу-нагоре“ при формиране на политиките, основан на партньорство със стартиращите предприемачески екосистеми по места, които се явяват естествени интегратори на процесите, свързани с развитието на предприемачеството, дигитализацията и иновациите.

 Въпреки съществуващото определение за стартъпи, такава дума продължава да се използва в големи количества, приложими за много проекти. Това се дължи на факта, че съществуващите критерии и характерни характеристики са малко замъглени. Те не съдържат ясна рамка, която може да бъде изразена в числа. В същото време има определени показатели, на  които трябва да се обърне внимание:

На първо място, уникален и нов продукт, освен това собственикът на идеята не предлага определени неща без т. нар. база или платформа. Това може да е подобряването както на стари услуги, така и на продукти. Важно е аналозите да не съществуват. В повечето случаи подобни идеи възникват в процеса на използване на обекти.

На второ място, наличието на бизнес идея като основа, Тоест човек трябва да си представи как да организира осъществяването на една идея в живота, какво ще се изисква за това – производство, оборудване, помещения, софтуер.

На трето място, възраст на основатели: средната възраст на един стартъп е в границите 25-27 години. Въпреки че това не означава, че хората в пенсионна възраст не могат да претворят идеите в реалност. Просто по-голямата част от проектите, базирани на технологии, са собственост на бизнесмени над 30 години.

Четвърто, желание за работа и развитие в началния период без печалба на първите етапи, Според статистиката стартиращите компании са напълно инвестирани в идеята, ако вземем предвид плана на техните финанси. Освен това, все още може да се наберат средства за инвеститори;

Пето, кратки срокове за първа печалба, В САЩ например, ако след 6-8 месеца не е там, проектът е затворен. В Русия такъв период може да продължи по-дълго – до 1-1,5 години. От друга страна, ако възвръщаемостта  настъпи след 2 години, тогава такива проекти вече се отнасят към стандартните бизнес.

Нивото на иновативност на дадено предприятие зависи на първо място от прилаганите добри практики – използване в дейността на съвременни информационни и комуникационни технологии, прилагане стратегия за развитие на човешките ресурси в това число обучение, разработване пазарни стратегии, бизнес планове в различни времеви хоризонти.

Вторият по значение фактор е достъпът до финансиране.

На трето място е интернационализация и активност по отношение на интелектуалната собственост.

Политики:

  1. Платформа за регионална предприемаческа екосистема
    1. Център за добри практики към ПТП
    1. Стартъп „Южен Център“
    1. Рисков фонд за финансиране на стартъпи

3.3. ПОДОБРЯВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ, НАУЧЕН И ИНСТИТУЦИОНАЛЕН КАПАЦИТЕТ на пловдивския обществен живот за цифровизация и интернационализация на бизнеса

България съществено изостава в стратегическото планиране в областта на цифровизацията наикономиката. Близо две години след приемане на Концепцията за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0),в период на планиране и програмиране на оперативните програми за МФР на ЕС, България все още няма действаща Стратегия 4.0.

Същевременно в процес на обсъждане е проект на Стратегия България 2030, чиято първа стратегическа цел е технологичната трансформация. 

Полезни инструменти за насърчаване на цифровизацията, обмяната на ноу-хау и трансфера на технологии са:

  • изграждането на мрежи за подкрепа на бизнеса;
    • платформи за сътрудничество между университетите;
    • технологичните паркове и центровете за иновации и бизнеса;
    • системи от ваучери за иновации в МСП.

Цифровизацията на икономиката създава условия за ефективно производство на материални блага, предопределя прогреса във всички сфери на икономиката чрез:

  • автоматизация на основните производствено-икономически процеси;
    • развитие на пазара на персонифицираното производство и потребление;
    • увеличение на общата ефективност и намаляване на разходите;
    • мобилизация на знанията чрез обмен;
    • създаване на нови работни места във високотехнологични индустрии с възможност за увеличение на доходите;
    • създаване на условия за развитие на предприемаческа и трудова дейност;
    • създаване на условия за повишаване нивото и качеството на живота на населението;
    • развитие на индустрията на основата на изкуствения интелект; – внедряване на ефективни форми на управление;
    • пълноценно развитие на МСП.

 Предприятията в Пловдив и Пловдив Област са наясно с ползите от внедряването на цифровите технологии. Най-голям ефект е,че те очакват от оптимизацията на ресурсите, подобреното планиране, увеличаването на конкурентоспособността, ефективното събиране и анализа на данни, подобреното обслужване, по-високото качество, прилагането на нови бизнес модели и прозрачността на бизнеса.

 Значително е очакването от ефекта на индивидуализиране на продуктите, добавянето на стойност за клиента и създаването на иновативна култура.

В България различните аспекти на цифровизацията са обхванати от множество национални стратегически и нормативни документи, като:

  • Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014 – 2020;
    • Национална програма Цифрова България 2025;
    • Национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение;
    • Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0);
    • Стратегия за електронно управление;
    • Стратегия за киберсигурност;
    • Закон за електронното управление;
    • Закон за киберсигурност и пр.

Политики:

  1. Регионална стратегия за интелигентна специализация (РИМИС)
  2. Междууниверситетска регионална електронна библиотека
  3. Регионална програма за цифровизация 2025
  4. Регионална платформа с ИИ за дифузия на иновациите

3.4. Формиране на регионални приоритетни научни и технологични направления в областта на изкуствения интелект (ИИ), е-лидерството и блокчейн технологиите

Пловдив е икономически, политически, културен, технологичен и образователен център на ЮЦР, а и на Южна България. Чувства се осезателно остър недостиг на кадри. Има 8 висши училища от които 4 са университети, но повечето обучени и квалифицирани кадри отиват в София или в Западна Европа, Англия и САЩ. Това създава сериозни проблеми за внедряването и развитието на съвременни технологии и инвестирането в нови мощности.

Известно е, че Университетите като институции за висше образование са консервативни по отношение на промените, макар че в тях се раждат най-важните идеи за развитието на обществото. В тях много трудно настъпват съществени изменения или ако настъпват са със закъснение 4-5 години, в рамките на продължителността на един випуск или ректорски мандат.

Създаването на едно изцяло ново ВУ без традициите, консерватизма и дори провинциализма на сега съществуващата образователна система би имало съвършено различна интелектуална жизненост.

За осъществяване на своята цел към посока за растеж „Пловдив Тех Парк“ АД разви регионална продуктова ниша в Образователен комплекс, включващ Професионална гимназия, Професионален колеж и Висше училище. В избраната продуктова ниша, върху чието развитие и усъвършенстване компанията целенасочено работи през годините, са отразени и в корпоративните ценности: доверие, иновации и грижа за клиентите.

Проектът за новото 9-то висше училище в Пловдив – Международното Висше Училище по Информатика и Електронно Лидерство „Махатма Ганди“ (МВУИЕЛ – www.mvuiel.eu) има 2 бакалавърски и 2 магистърски специалности пряко ориентирани към изграждане на специалисти по Изкуствен интелект и Е-лидерство. В своята мисия новото ВУ има за цел създаваните бъдещи специалисти да се справят с практическите проблеми на индустрията, да решават не само познати, но и непредвидени проблеми и най-вече да бъдат конкурентноспособни на пазара на труда.

Специализацията на МВУИЕЛ е в пряка връзка с особено интензивното развитие през последните 10 години на технологиите, най-вече в няколко отрасъла, като безспорния лидер е IT-секторът. Автоматиката и компютрите станаха повсеместно интегрирани във всичко – от медицинската апаратура до роботите. Този процес е започнал. Съвременният свят се „дигитализира”. Това ще рече, че всички аналогови процеси – от фотографията, видеото, комуникациите, текстообработката, системите за управление и т.н. се преобразуват в цифрова форма и по такъв начин могат по-лесно и по-точно да се моделират, обработват и препращат във всяка точка на света с помощта на компютри и интернет. Технологиите станаха виртуални, т.е. правят  възможно процесите на моделиране, обработване и изпращане на цифровото съдържание на всякакви образи (реални, симулирани, анимирани и т.н.) да става с голяма скорост на основата на установени стандарти, канали и протоколи. Достъпът до технологиите и тяхното използване стана мобилен и персонален, т.е. благодарение на безжичните комуникация, всичко това може да се прави отвсякъде с всекиго чрез персоналния айфон, лаптоп и компютър в дома, в колата или на работното място. Всички тези иновации в значителна част от тях са реализирани благодарение на вложените в компютърните алгоритми знания и технологии на изкуствения интелект. Новата доминираща парадигма в иновациите се нарича Изкуствен Интелект  (ИИ).

ИИ ще внесе драматичните промени в редица професии – от създаването на нови професии, тяхното изключително развитие и/или фактическото изчезване на други.

Безусловно, ИИ ще внесе дълбоки промени в ценностната система и/или начина на мислене в обществото, които промени ще са нестандартни и различни от широко приетите. Всяка доминираща парадигма се формира от обществената културна среда и от контекста на историческия момент. Следващите са условията, които улесняват превръщането на една система на мислене в приета доминираща парадигма. Съществена роля в този процес е отредена на образованието. Бъдещето на всяко общество зависи от това доколко то създава необходимите условия за развитието на талантите и способностите на хората и преди всичко на младите поколения. Необходимо е цялата образователна система, в т. ч. и висшето образование да допринесат за преустрояването  на социалния статус на обществото. Това може да стане с реформиране на висшето образование на основата на ясна национална концепция за насоките и стратегическите приоритети в развитието на страната и международното разделение на труда в близките 15-20 години.

Предлаганата концепция за нов образователен подход във ВО преоткрива възможността за преодоляване на някои затруднения и недостатъци, присъщи на сега съществуващото ВО, но тя е безусловно необходима за създаването на по-квалифицирани и адаптируеми към пазара на труда кадри.

Една от задачите е да се изяснят механизмите и възможностите при използването на технологиите на ИИ. В контекста на този иновативен подход класическите идеи и методологии ще се проявят в съвършено нова светлина, което дава основание да се счита, че предлаганите нови методологии, базирани на ИИ и Е-лидерство хармонично ще се впишат в глобалния проблем на проекта РИМИС.

Политики:

  • Реализиране на проекта МВУИЕЛ „Махатма Ганди“
  • Програма за развитие  на Образователния комплекс на ПТП
  • Създаване на мрежа от клубове „Е-лидер“
  • Регионална програма за дифузия на блокчейн технологиите

3.5. ФОРМИРАНЕ НА ПРИОРИТЕТНИ НАПРАВЛЕНИЯ В ПРЕРАБОТВАЩАТА ИНДУСТРИЯ – БИО, НАНО И ЕКО

Новата индустриална политика включва две основни направления – нова високотехнологична индустриализация и модернизация на съществуващата индустрия.

Първото и основно направление е фокусирано в три приоритетни отрасъла и по-специално някои високотехнологични ниши от тях:

Информационната индустрия – софтуер за интернет приложения и мобилни разработки, Преработвателна индустрия – еко-, био-, нанотехнологии в хранително-вкусовата, парфюмерийната и фармацевтичната промишленост.

Индустрията в България е най-силно развита в област Пловдив и в столицата, предприятията в Пловдив осигуряват заетост на 13% от наетите, а в индустриалните фирми в столицата работят 12% от всички наетите в преработващата промишленост в страната, което превръща Пловдив във водещ индустриален център в страната. Пловдив е лидер в производството на напитки, основни метали, хартия, картон и изделия от хартия и картон, производството на химични продукти, както и в производството на изделия от каучук и пластмаси. Градът е втората дестинация за аутсорсинг в България. Очакванията са положителните тенденции за района да се запазят или да се увеличат.

 Бързото развитие на нанонауката и нанотехнологиите през последните години открива нови перспективи за много промишлени и потребителски сектори, поради което те се смятат за носители на нова индустриална революция. Съответно, хранителният сектор, който за цял свят се оценява на около 4 трилиона USD годишно, е една от основните сфери на приложение на тези нови разработки.

Приложенията на нанотехнологиите при храните и свързаните с тях промишлени сектори обаче започват да се развиват сравнително отскоро.

Първоначалният им фокус е върху опаковките за храни и т.нар. здравословни продукти (хранителни добавки), с много ограничени приложения по отношение на състава и технологиите за получаване на храните и напитките. Въпреки че броят на продуктите, получени чрез нанотехнологии, се увеличава непрекъснато, повечето им приложения са все още на етап изследвания и разработване или на предпазарна фаза.

Пазарната информация в тази сфера все още е много ограничена. По тази причина оценките на настоящия или бъдещия пазар на продукти, получени чрез нанотехнологиите, варират значително.

Настоящото ниво на приложение на нанотехнологиите в хранителния сектор обаче е много ниско и повечето продукти и приложения са все още във фаза на изследване.

Съществен брой нано-базирани хранителни добавки, нутрицевтици, добавки в храните и материали за контакт с храни вече са на пазара в някои държави, като се очаква бързо нарастване на техния брой през следващите няколко години.

Биотехнологиите са изходен пункт и двигател в развитието на медицината, хранително-вкусовата промишленост, производството на фуражи и химическата промишленост. Те се използват за производството на лекарства, за диагностика и терапия, за производство на фини химикали, за почистване на отпадъчни води и производство на енергия от биологични отпадъци.

Най-широко разпространение имат т.нар. „червени” биотехнологии, които се използват в индустрията за  здравето и медицината, следвани от биотехнологии, използвани в животновъдството и ветеринарната медицина, от т.нар. „зелени” биотехнологии, използвани в селското стопанство и т.нар. „бели” технологии в сферата на индустрията.

„Червените” биотехнологии са важно средство в търсенето на лекарства за противодействие на такива пандемиите като спин, рак и множествена склероза. Благодарение на тях стана възможно да се предотврати наследствеността на заразените със спин клетки, което по своята същност е едно революционно постижение на съвременната наука, откриващо пътя към окончателно решаване на проблема със спина.

С помощта на „зелените” биотехнологии могат да се манипулират растенията така, че рязко да се увеличи добивът от тях. Това се постига, например, с промяна на ДНК така, че растенията да станат резистентни срещу паразити или чрез увеличаване на тяхната устойчивост в променени климатични условия (при наличие на по-малко вода в почвата или по-високи температури).

Важна сфера на прилагане на „белите” биотехнологии е производството на гориво от биомаса с помощта на генетично манипулирани микроорганизми. Това способства не само за намаляване на зависимостта на стопанството от нефт и газ, но и за ограничаване на отделянето на вредния за околната среда въглероден диоксид.

В България са налице необходимите условия за развитие на биотехнологиите, за което от решаващо значение са фундаменталните изследвания в областта на генетиката, системната биология и молекулярната медицина. И в трите сфери страната разполага с висококвалифицирани научни работници.

Изключително перспективно е развитието на интензивната на знание биоиндустрия, на растителните биотехнологии и растениевъдството.

Развитие на екотехнологии

Докато до неотдавна в центъра на този изключително перспективен индустриален сектор бяха техническите съоръжения като пречистващите устройства и  филтри за замърсени въздух и вода,  то сега акцентът все повече се премества върху развитието на продукти и процеси. Целта е ефективно използване на природните ресурси по време на жизнения цикъл на продуктите и ограничаване на вредното им въздействие върху околната среда. Слънце, вятър, вода, топлината от земните недра – това са ключовите думи във възобновяемата енергия. Нараства популярността на биоенергията. Фирми от Пловдив вече популяризират насаждението пауловния – отлична алтернатива за добив на дървесина и биомаса. Произвеждат биогаз инсталации, котли и камини за изгаряне на биомаса. Те са изключително екологична и икономически обоснована инвестиция за отоплителни централи, хотели, обществени сгради, оранжерии, животновъдни ферми, предприятия от леката и тежка промишленост.

Политики:

Регионален център за нанотехнологии към Медицински университет Пловдив

Междууниверситетски център за развитие на зелените биотехнологии – АУ и УХТ

РИЦ за развитие на червените биотехнологии

Регионален комплекс за трансфер на екотехнологии към ПТП

3.6. Формиране на приоритетни направления в туризма – балнео, СПА и уелнес, създаване на дигитално туристическо сдружение „Съединение“

Формиране на приоритетни направления в туризма – балнео, спа и уелнес.

Страната ни е надарена не само с красива природа, огромно биоразнообразие, богато културно наследство от 7 исторически епохи, но разполага и с безценен ресурс от над 600 минерални водоизточника от близо 250 находища с общ дебит от около 31 000 л./сек. или  274 млн. литра на денонощие. България вече има утвърдено място в световната туристическа индустрия като целогодишна туристическа дестинация. Своеобразното  съчетание  на  прекрасна  природа  и  модерни балнео-  и възстановителни  комплекси правят България  все по-предпочитана  СПА и уелнес дестинация за чуждестранни туристи. Приходите от СПА туризъм у нас биха могли да достигнат 10% от общите приходи, които осигурява международният туризъм от общо 18% принос на туристическата индустрия като цяло. По данни на БСБСТ делът на медицинския туризъм е под 1%. Делът на българските потребители на туристически балнео и спа услуги е 65%, 10% от чужденците са от Русия, 5% от |Германия, 5% от Израел, 10 % са от съседните държави – Гърция, Сърбия, Македония и Турция и 5% са от други държави.

По физико-химически характеристики , практически са застъпени всички видове минерални води: по-слабо и по-силно минерализирани ходрокарбонатни, сулфатни, хлоридни, натриеви, калциеви, магнезиеви, съдържащи лечебни газове – въглекисели, флуорни, йодно-бромни, желязосъдържащи и др. Над 75% от минералните води са от топли до горещи, с температура от 370 C до 1000 С. Около 100 са общините, в които се намират общо над 250 находища на минерални води и лечебна кал с над 500 минерални извори или сондажи.     

В България работят висококвалифицирани специалисти: лекари със специалност физиотерапия, курортология и рехабилитация, а често и с втора клинична специалност. Малко страни в света разполагат с такива медицински кадри, които да владеят едновременно методиките на балнеологията, климатолечението, физиотерапията, кинезитерапията,  нетрадиционната физикална медицина и рехабилитацията. Това дава голямо предимства на нашия балнеоложки медицински туризъм. Количественият анализ на минералните води показва, че слабо минерализираните представляват най-голям процент от националното ни хидроминерално богатство.

Над 150 извора са слабо минерализирани, термални и хипотермални, които са и с много добри питейно-вкусови качества. Извиращи дълбоко от земните недра, те не съдържат нитрати и токсични вещества от промишлено естество, от киселинни дъждове, изкуствени торове, пестициди и други замърсители.

В нашите балнеокурорти се прилага комплексно лечение и профилактика, като хидроминералните процедури се съчетават в подходяща форма с физикални методи: лечебна гимнастика и кинезитерапия, лечебен масаж, торфо-, кало- и парафинолечение, сауна, акупунктура, електросън, музикотерапия с рационална психотерапия, диетично хранене, като при нужда се прилага и лечение със уелнес добавки и лекарства. Пред последните години все повече се говори за уелнес терапия, която има своето приложение не само в балнеолечебните центрове, но и в условията на силно компютъризирана среда. Уелнесът е по-скоро част от профилактиката, като спомага за намаляване на стреса и създаване на по-здравословен режим на работа – физическа  психическа отмора.

Специализираният вид туризъм, който използва балнео, спа и уелнес процедурите се нарича лечебен туризъм. Към днешна дата местата за практикуване на този вид туризъм в България са 26 – Каварна, Хисаря, Кюстендил, Сандански, Велинград, Банкя, Курорт Костенец, Стара Загора, Девин, Сапарева баня, Павел баня, Наречен, Албена, Слънчев бряг, Ривиера, Св.св. Константин и Елена, Банско, Поморие, Разлог, Вършец, Добринище, Баня, Сливен, Балчик, Бургаски минерални бани, Огняновски минерални бани, Вонеща вода, Чифлик баня.

Проблеми пред развитието на този вид туризъм:

  • Липса на реклама  и цялостна стратегия на държавно ниво;
  • Липса на регионални платформи за промоция и резервация;
  • Липса на точна статистика за чуждестранните туристи, които са посетили България с цел такъв вид туризъм;
  • Лоша транспортна и пътна инфраструктура;
  • Липса на устойчиви комбинирани туристически пакети – балнео, уелнес и култура.

ЮЦР – богатство от балнео, спа и  уелнес туристически обекти.

Развитието на балнео и улнес туризма ще има все по-голямо значение за ръста на икономиката и заетостта в Южен Централен Район, като иновациите ще заемат водеща роля при организирането и промотирането на туристическите пакети и продукти. В ЮЦР съществуват  богати природни и антропогенни дадености – природни забележителности, хилядолетно културно-историческото наследство, натрупаният опит в предлаганите туристически услуги и изградената в значителна степен туристическа база и инфраструктура. Периодът на пандемия вследствие на коронавируса даде възможност да се преосмислят даденостите на района и да се концентрира стратегическата сила на общините в него за повишаване на икономическото благосъстояние на местното население и приходите от този икономически сектор към БВП. Сега повече от всякога е необходимо да се формират приоритетни и устойчиви форми и продукти в туризма, които по-пълноценно използват природния, културния, аграрния и бизнес потенциал на района. Тук трябва още да се отчете и напредъка на ИКТ в района, развитието на Тракия икономическа зона, като важен притегателен хъб за инвестиции не само в технологиите, но и за предприемачи в хотелиерския, ресторантьорския и туроператорския бизнес.

Съгласно утвърдената Концепция за туристическо райониране на България от 2015  Южен централен район като административна единица попада едновременно в три туристически района: 

  • Район Родопи (27 общини) с основна специализация „Планински и селски туризъм“, с водещи общини Велинград, Кърджали, Смолян, Асеновград, Куклен, Лъки, и „Родопи“.
  • Район Тракия (35 общини) с основна специализация „Културен и винен туризъм“, с водище общини Пловдив, Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Ямбол, Перущица.
  • Район Долина на розите (19 общини) с основна специализация „Здравен и културен туризъм“, включващ общините Карлово, Казанлък, Сопот, Хисаря, Павел баня, Сливен, Копривщица.

От друга страна на територията на ЮЦР битуват 5 ясно разграничени географски обособени подрайона, които имат свой туристически профил и своя продуктова характеристика.

  • Дестинациите  Карлово, Сопот, Клисура, Калофер, Раковски, Житница, Маноле, Старосел и Хисаря, както и части от Национален парк „Централен Балкан“ предлагат възможности за планински, спортен, културен, селски, винен, балнео и спа, аграрен и екотуризъм.
  • Община Пловдив и прилежащите общини „Родопи“ и „Марица“ са донори на туристически продукти за развитие на културния, религиозен, фестивален, културноисторически, MICE, градски/сити брейк  и екотуризъм.
  • Около община Асеновград, община Куклен и община Лъки на база богато културно-историческо наследство и значителен природен рекреационен потенциал на Родопите се създават условия за развитие на религиозен, поклоннически, планински, вино и гурме, здравен и екотуризъм. 
  • Общините Перущица, Кричим, Стамболийски, Съединение и части от община „Родопи“ предлагат възможности за винен, културен и екотуризъм.
  • Общините Първомай и Садово с развит аграрен профил, предлагат възможности за аграрен и селски туризъм.

През 2019 г. МТ започна разработването на продуктова стратегия за развитие на балнео- и спа туризма в България. Акцент в стратегията е популяризирането на създадените 7 балнео- и СПА дестинации, както и здравния туризъм. Те са включени в мобилното приложение ILoveBulgaria. Балнео и спа обектите от ЮЦР се намират на територията три от спа дестинациите в стратегията на МТ – Средногорска Балнео и СПА дестинация (Води и рози за царе): Панагюрище, с. Баня (Панагюрско), Стрелча, Красново, Хисар, с. Баня (Карловско), Павел баня, с. Овощник (Казанлък) и с. Ягода (Мъглиж) и Родопска Балнео и СПА дестинация (Здраве и дълголетие в планината на Орфей):  Белово, Варвара, Велинград, Драгиново, Ракитово, Нареченски минерални бани, Беденски минерални бани, Девин, Михалково и Баните (Смолян) и Югоизточна Балнео и СПА дестинация (СПА от неолита) – Старозагорски минерални бани, Баня Кортен (Новозагорски бани), Сливенски минерални бани и Хасковски минерални бани.

Създаване на дигитално регионално туристическо сдружение  с акцент върху лечебния туризъм

На практика в настоящия момент в  Пловдив, като ясно обусловен логистичен, географски, антропогенен, исторически и  туристически център на ЮЦР липсва специализирана структура, която да се грижи за развитие на туризма, въпреки натрупания опит от Община Пловдив, като първата община в България, поставила на професионални основи маркетинга на дестинацията. Пловдив трябва да се развива практически като отправна точка и разпределителен център към туристически обекти, намиращи се в съседни области и общини, като туристическа дестинация с хилядолетно историческо наследство от различни епохи, религии и култури, като град с най-развита транспортна инфраструктура и туристическа суперструктура. Възможностите за комбиниране на културен и MICE туризъм с балнео, спа и уелнес, селски, винен и кулинарен, спортен, планински и екотуризъм в региона са много разнообразни.

Учредената официално през 2018 г. организацията Тракийски туристически район, чийто център е община Пловдив, съгласно концепцията за туристическо райониране на България и ЗТ не се препокрива с административното разделение на страната и с влизащите в него общини. Също така  в нея не могат да членуват отделни фирми. Що се отнася до основната функция на организацията, а именно маркетинг и развитие на регионални туристически продукти, тя има за цел да се определя единствено като бранд Тракия. ОУ на ТТР  разчита на 100 % държавно финансиране, което автоматично ги разграничава от сдруженията, в които в основата е публично-частното партньорство. Необходимостта от организация, която да обедини целите на ЮЦР И ТТР по отношение на развитието на туризма в региона  е наложително. Двете структури трябва да си партнират успешно, както и с другите два туристически района Родопи и Долината на розите. От анализа на чуждия опит като интересен и подходящ пример може да се посочи Хърватия: всички фирми, които получават ползи от туризма, са задължително членове на местните туристически сдружения, а в регионалните сдружения членуват местните и продуктови сдружения.

Сформирането на дигитално регионално сдружение „Туристически борд Съединение“,  което да обедини на доброволен принцип регионални и местни туристически сдружения, общините от ЮЦР, държавни органи и културно-образователни институции, юридически лица с нестопанска цел, браншови организации и търговски дружества и други физически и юридически лица, заинтересовани от развитието на този икономически сектор, ще запълни нишата от така необходимата организация за управление на ЮЦР в областта на туризма. Това ще спомогне за устойчивото развитие на района като туристическа дестинация в хармония с природното и културно-историческото наследство за благото на местните общности. Принципът на несамодостатъчност на град Пловдив като отделна туристическа дестинация е в основата на концепцията на борда, а водещият за града културен туризъм ще се разглежда като отправна точка за развитие на хибридни туристически продукти, които ще предлагат културно-историческия туризъм в пакет с религиозен, вино и гурме, спа и уелнес, селски, балнео и здравен туризъм, спортен и др. Пловдив се явява естествен исторически и логистичен център, който обединява тези дадености.

Краткосрочните стратегически предложения на националните туристически организации като НБТ и АБТТА по отношение на засилване на вътрешния и входящ туризъм чрез облекчаване на визовия режим за пазари като Русия, Турция и Индия, икономическото поощряване на авиокомпаниите и летищата в централната част на България, създаването на единен фонд за подпомагане на местния туристически бранш, са също предпоставка за развитие на района. Необходимо е още да се добавят като приоритетни пазари съседните на България дестинации, които да се атакуват маркетингово с приоритет з развитие на балнео, спа и уелнес туризма.

Световният опит показва, че значителен потенциал за икономическо развитие и за повишаване конкурентоспособността на икономиката има в специализацията на икономическите дейности в териториален аспект. Кооперирането на фирми, общини и населени места и допълване на дейностите, дават възможност за увеличаване на производството, за създаване на нов бизнес и за иновации. Основен принцип в стратегията на България за инвестициите е комбинирането на традиционни и иновативни сектори. Стимулиране за асоциирането на туристически фирми и по-малки общини ще подпомогне регионалното развитие и икономическия растеж в областта на туризма. Ще подобри инвестиционната среда за привличане на нови фирми и разкриване на работни места. Всичко това ще подпомогне укрепването на значими връзки между взаимно свързани сектори – селско стопанство, лека промишленост, образование, туризъм и др., които имат определящ дял в регионалната икономика. Не на последно място бордът ще работи за възраждане на летище Пловдив, което продължава да стои капсулирано и не използва своите ресурси.

ПОЛИТИКИ:

  1. Разработване на проект „Устойчиво развитие и намаляване на сезонността в туризма на ЮЦР“
  2. Съставяне на „Регионална програма за промотиране на туристически продукти с висока добавена стойност в ЮЦР“
  3. Разработване на „Проект за диверсификация на туристическия продукт в Балнео, СПА и уелнес туризма на региона“
  4. Съставяне на „Модел за развитие на продуктите в културно-познавателния, религиозния и винено-кулинарния туризъм на региона“
  5. Проект „ Дигитално регионално туристическо сдружение“
  6. Платформа Tripxv.com
  7. Платформа Clubxchain.com
  8. Туристически борд „Южен Център“

3.7. ОРГАНИЗИРАНЕ НА ПРОЯВИ НА ЛИДЕРСТВО ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ на младите хора и развитие на идеята за електронни лидери в бизнеса чрез обучение в ИТ умения в Клуба на е-лидер

В новата цифрова ера – задвижвана от изкуствен интелект (ИИ) и машинно обучение, предприятията са изправени пред коренно различно предизвикателство за лидерство. Лидерите ще трябва да създадат нови организационни разкази за естеството на работата, ролите, които хората и машините играят интегрирани екипи, и да се справят с емоционалните нужди на своите последователи по време на експоненциална промяна.

Електронните лидери са лидери, фокусирани върху използването на технологии и множество различни ресурси за постигане на цели, достъпни чрез ИКТ.

С последните изследвания за ролята на електронните лидери, като главни информационни директори (CIO) и ИТ професионалисти както в сектора на ИКТ, така и в организации извън сектора на ИКТ, се установи, че техните роли и отговорности се разширяват отвъд традиционното разработване на приложения и експлоатацията и поддръжката на ИКТ услуги.

Тъй като ИКТ стават по-неразделна част от тяхната дейност, организациите откриват нови стратегически приложения и роли за ИКТ специалисти, като например управление на проекти и осъществяване на синергии между традиционно независими бизнес единици (например стандартизиране на технологии и интегриране на данни за изграждане на „едно лице“ пред клиентите), иновации в сътрудничество и включване на потребители, партньори и дори конкуренти в нови начини за създаване на стойност.

Организациите се нуждаят от електронни лидери, които могат да координират и съгласуват следните осем общи дейности:

  • Бизнес развитие, продажби и маркетинг: услуги, свързани с консултантския бизнес мениджъри за развиване на бизнес пазари, марки и ценности, както и за комуникацията им на пазара – например: предоставяне на консултантски услуги; стратегическо бизнес развитие; разработване на марки и стойностни предложения; секторен маркетинг и пазарни сегменти; пазарни проучвания и изследвания; пазарни комуникации; управление на продажбите; и т.н.
  • Управление на бизнес процеси: услуги, свързани с извършване на бизнес анализи, проектиране / бизнес процеси на препроектиране; управление на бизнес промени; проектиране / преустройство на организации; и осигуряване на реализация на ползите.
  • Управление на програми и проекти: Услуги, свързани с осигуряване на успешно завършване на проекти и програмите – например, управление на началото и обхвата на проекта; планиране на проекти; изпълнение на проекти, мониторинг и контрол; приключване на проекти, приемане и преглед.
  • Архитектура на решенията: Услуги, свързани с това, осигуряването на данни, приложения и системи да са достатъчно интегрирани и стандартизирани за поддържане на бизнес операции – например: Системна Архитектура; Анализ на данни; Анализ на  човешките нужди;  Системен анализ; Дизайн на данни; Дизайн на взаимодействието
  • Разработване и изпълнение на решения: услуги, свързани със създаването, тестването, интегриране и изпълнение на софтуерни решения –  напр. Развитие на системи;  Тестване на ИТ / технологични решения;  Системна интеграция; инсталиране на ИТ/ технологични системи, изпълнение и предаване.
  • Управление на информацията и сигурност: услуги, свързани с управлението на информацията и дейности за сигурност в рамките на дадена организация – напр. управление на информацията; ИТ сигурност управление; ИТ възстановяване след бедствие.
  • Управление и доставка на ИТ услуги: Услуги, свързани с управлението на доставките услуги и доставки на ИТ услуги, системи и придобивки към дадена организация за подпомагане на бизнес функции. ИТ услуги и управление на събития; Управление на бюро помощ при услуги и инциденти; Управление на проблеми; Управление на приложения / Поддържа; Управление на ИТ и поддръжка; Управление на наличността; Управление  на капацитета; Управление на нивото на обслужване; Измерване и отчитане.
  • Глобално управление на източниците: Услуги, свързани с определянето и експлоатацията на стратегия за източниците – например, управление на доставчиците и ефективността на доставчиците; Доставка на външни ИТ ресурси, като хора, софтуер, хардуер и лицензи.

Триъгълник на е-Лидерството

Според изследване на Европейската комисия, към настоящия момент, общият брой за търсенето на електронни лидери в Европа е изчислен на 680 000 души.

Е-лидерските умения са уменията, които се изискват от индивида в съвременната икономика за иницииране и постигане на цифрови иновации:

  • Стратегическо лидерство: Да ръководи интердисциплинарен персонал и да оказва влияние върху заинтересованите страни през границите (функционални, географски).
  • Бизнес знание: Иновации в бизнес и оперативните модели, доставящи стойност за организациите.
  • Дигитални знания: Да предвижда и управлява промени за постигане на бизнес резултати, използвайки тенденциите в цифровите технологии като възможности за иновации.

Фиг. Триъгълник на е-Лидерството

Концепцията за електронно лидерство е по-широка от просто фокусиране върху това как лидерите използват съвременните информационни технологии. Електронното лидерство е фундаментален изграждащ блок в бизнеса на организациите. Електронното лидерство е по-широко понятие от просто фокусиране върху това как лидерите използват технологиите, става въпрос за вземане на решения, ангажиране с интердисциплинарен персонал, доставчици и клиенти и взаимодействие в цифровото пространство.

Електронното лидерство e инструмент за нови знания и комерсиализация на нови продукти. Чрез комбиниране на технологии, бизнес и управление умения, е-лидерите на МСП в развиващите се страни, успяват да се свържат по- добре с техните клиенти (продажбите), да наемат служители с подходящи умения (управлението на хора), да получават обратна връзка от клиенти и да се включат в разработването на нови продукти (управление на клиентите) и да обменят информация с техните доставчици и клиенти в  процеса на създаване

Клуб на Електронния Лидер

Клубът на Електронния Лидер беше учреден като сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел по време на Международната научна конференция „Изкуствен интелект и Е-лидерство“, 10-11 октомври 2019г., която се проведе в „Пловдив Тех Парк“.

Седалището на Клуба на Електронния Лидер е в „Пловдив Тех Парк“ и периодично домакинства и организира конференции и събития, насочени да разпалват новото мислене за лидерството и да предлагат възможности за мрежови събития и общуване между лидери по актуални теми и въпроси на информационните технологии и мениджмънта.

Клубът на Електронния Лидер предоставя също и лектори на ключови събития в областта на лидерското развитие, ИТ и изкуствения интелект (ИИ).

Клуб на Електронния Лидер

Пловдив Тех Парк

гр. Пловдив 4023, р-н Тракия, ул. „Вълко Шопов“ No 14

Накратко представяме целите и дейността на Клуба на електронния лидер, съгласно устава на сдружението, имащи непосредствено отношение за организирането на прояви на лидерство и за ускоряване участието в регионално развитие на младите хора в   гр. Пловдив, Област Пловдив и ЮЦР и за развитие на идеята за електронни лидери в бизнеса чрез обучение в ИТ умения, както следва:

Цели на Клуба на Електронния Лидер:

  1. Утвърждаване на Електронното лидерство в България и Европа, като ключов компонент от стремежа на Стратегията на Европейския съюз за цифров единен пазар за насърчаване на цифровите умения, необходими за съвременната европейска индустрия.
  2. Да спомага за бързото обществено, политическо и икономическо развитие на страната, като неделима част от Европа на базата на търсене и създаване на лидери, използващи всички възможности и предимства на компютърната техника и технологии, за да може Европа да се конкурира, да расте и да създава работни места.
  3. Популяризиране дейността на електронните лидери като ръководители на интердисциплинарен персонал и които се осланят на технологиите, за да постигнат цел, достъпна чрез ИКТ, с приложение на Е-лидерски умения, включващи стратегическо лидерство, бизнес знания и дигитални умения.
  4. Да стимулира, насърчава и защитава интересите на членове си чрез ефективно застъпничество, комуникации, образование и обучение, бенчмаркинг и най-добри практики, работа в мрежа и информация за бранша;
  5. Да бъде най-авторитетен и ефективен глас за електронните лидери в България, в Европа и по света.

Средства за постигане на целите

  1. Организиране на събеседвания, кръгли маси, конференции, семинари, уебинари по нормативно-правни проблеми, свързани с електронното лидерство, информационните технологии и компютърните науки;
  2. Провеждане на научно-изследователска и развойна дейност с широк обхват на приложение и акцент в сферата на информатиката и компютърните науки;
  3. Организиране и развитие на нови дейности с актуална значимост, свързани с информатиката и електронното лидерство, лекции и дискусии по технологичното развитие на фирмите от реалния бизнес, запознаване с възможностите за финансиране от фондовете на Европейския съюз и други.

Предмет на допълнителна стопанска дейност

Консултантски услуги, разработване или изпълнение на проекти и програми, организиране и провеждане на обучения, събеседвания, кръгли маси, семинари, конференции и други мероприятия;

  1. Разработване на анализи и доклади за състоянието на електронното лидерство в България и Европа;
  2. Издаване и разпространение периодични и непериодични издания и онлайн медия

ПОЛИТИКИ:

  1. Развитие на Клуба на електронния лидер – Пловдив
  2. Създаване на мрежа от клубове в ЮЦР на полицентричен признак
  3. Създаване на нова хибридна специалност „Е-лидерство“ във ВУ в Пловдив
  4. Реализиране на проекта МВУИЕЛ „Махатма Ганди“

3.8. НОВА ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ, ЧРЕЗ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА СВОБОДНА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА

Успешната индустриализация зависи от множество фактори, сред които на първо място следва да се споменат предвидимото регулиране на стопанската дейност, ефективна система на държавни субсидии и поръчки, рязко нарастване и ефективно използване на средствата за научно-изследователска и развойна дейност, както и подобряване на системата на образование.

Новата индустриализация може да бъде успешна само ако е подкрепена от адекватна, ясна и предсказуема макроикономическа рамка, с която да се избегне противоречието между отделните политики, както и от бюджетни средства, необходими за даване на тласък на публичните и частните инвестиции. Настоящата макроикономическа политика не осигурява необходимия достъп до капитали за инвестиции и иновации, особено за малките и средни предприятия (МСП), и следователно е в противоречие с необходимата индустриална политика.

Успеха на Индустриализацията зависи до голяма степен и от създаването на Свободни икономически зони и то не е самоцелно – предназначено да насърчи икономическото развитие на региона или на конкретната индустрия, както и да генерира по-голяма заетост.

Тъкмо затова свободните зони днес предлагат широк набор от стимули, не само с оглед митническите мерки за привличане на компании, но дейности, които са свързани с богат набор от услуги, за опростяване на административните процедури , опростена митническа администрация и предоставянето на инфраструктура.

Първоначално Свободните Зони са създадени, за да се ползват облекчените митнически процедури и да се намали административната тежест за търговците. Днес обаче, те са се превърнали във все по-популярен в световен мащаб инструмент за привличане на експортно ориентирани чуждестранни дългосрочни инвестиции, които са и в значителни размери. Много често инвестициите надхвърлят границите на определения за свободна зона регион, като с това се цели да се увеличи общия капитал на приемащата страна.

За привличане на инвеститори често се предлагат няколко от следните стимули:

  1. Възможността за съхраняване на внесените стоки при по-изгодни митнически договорености – отлага се плащането на данъци, до момента, в който стоките действително се използват или реекспортират – това помага на компаниите да регулира количеството на наличните си финансови средства.
  2. Данъчни стимули – данъкът, които се начислява върху корпоративни или лични доходи, данъкът върху добавената стойност за стоки (ДДС) и др.
  3. Неданъчни стимули – обществена безвъзмездна финансова помощ за развитие на човешките ресурси и научноизследователска и развойна дейност – тези дейности са особено важни за развитие потенциала на компаниите, както и потенциал на принадлежащите им земя, сгради и съоръжения.
  4. Наличието на подобрена и модерна инфраструктура сама по себе си е често магнит за инвеститорите – свободните зони са обикновено удобно разположени в или близост до пристанищата или летища или на стратегически (централни) места с добра комуникация до останалите точни на страната и извън нея.

Ние искаме да създадем една нова Свободна Икономическа Зона Пловдив с много  предимства, както и фактът, че нейната инфраструктура и услуги я определят като притегателен дистрибуторски и търговски център.

Благоприятното й местоположение, в самото сърце на Балканския полуостров, я правят изключително атрактивна за чуждите инвеститори, а това, че тя се намира в страна като България, с присъщата и политическа стабилност, представлява още един допълнителен стимул за инвестиции.

Друг фактор допринасящ, за привлекателността на Зоната за инвеститорите са привилегиите, предвидени в българското законодателство.

  • Безмитен внос и износ на стоки, машини и оборудване, суровини и др.
  • Освобождаване от ДДС, местни данъци и такси;
  • Гарантиране на инвестициите и избягване на двойното данъчно облагане;
  • Отдаване под наем на производствени и складови помещения;
  • Регистриране на предприятия със 100% чуждо участие на територията на зоната или на смесени предприятия без ограничения на дяловото участие, както и фирми на местни лица;
  • Дейностите в зоната могат да се осъществяват от лица, регистрирани като търговци по българския търговски закон или по националното им законодателство;
  • Избягват се всякакви бюрократични формалности при осъществяване на операциите по внос и износ.
  • Отличен достъп до Европа, страните от Близкия Изток както и до българския пазар;
  • Квалифицирана и сравнително евтина работна ръка.

ПОЛИТИКИ:

  1. Проект „Развитие на свободната икономическа зона – Пловдив“
  2. Проект „Развитие на свободната икономическа зона – Свиленград“
  3. Създаване на нова СИЗ на границата на ЮЦР с Гърция

3.9. ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ДЕЙНОСТИ В гр. ПЛОВДОВ, ОБЛАСТ ПЛОВДИВ И ЮЦР

  • Мобилно приложение за безплатна телефонна връзка (през Интернет) от цял свят с определени телефони (на избрани общински административни служби), посочени в сайта на общината.

Ще бъде осигурена възможност за изпращане и на писмено съобщение до администрацията. Обаждането ще може да се осъществява от всеки, който разполага с устройство с интернет браузър – компютър, таблет или мобилен телефон. Приложението може да осигури и възможност за видео връзка между гражданина и съответния общински служител. Ще даде възможност на възрастни, трудно подвижни хора да ползват лесно и безплатно административни услуги, едновременно с това, пестейки средства за транспорт, време на общинските служители и много др. Сканирането на лична карта с камерата на телефона на съответния гражданин ще даде възможност за неговата достоверна идентификация във връзка с искани от него услуги от администрацията.

  • Платформа за видео конферентна връзка на община, област, ЮЦР

Видео конферентна платформа подпомагаща административните дейности. Платформата ще дава възможност за видео връзка между общински и др. служители, споделяне на документи, работни съвещания и оперативки, без да се налага физическото събиране на едно място на участващите служители, граждани и др. С помощта на софтуер, базиран на изкуствен интелект (ИИ) за разпознаване на образи ще има възможност със значителна точност да се идентифицират участващите във видео конферентните разговори и да се цифровизира споделената от всеки участник информация. Видео конферентната платформа ще подсигурява и функционирането на мобилното приложение за връзка с администрацията.

ПОЛИТИКИ:

  1. Разработване на „Регионална програма за инвестиции в дигитализацията на административните услуги на местно ниво“ за предоставянето на удобен потребителски интерфейс и консолидиране на точките за ползване на цифрови административни услуги чрез ясно обособени интернет портали
  2. Създаване на „Регионален хибриден частен облак“ и „Регионална електронна съобщителна мрежа“ като части от националния облак и мрежа
  3. Разработване на „Регионална стратегия за внедряване и прилагане на нови технологии в администрацията“, базирани на Интернет на нещата, изкуствения интелект , блокчейн и др.
  4. Инвестиране в усвояването на добри регионални практики от регулаторния опит в международен план за повишаване на административния капацитет
  5. Разработване на „Регионален модел за напълно интернет базирано подаване и приемане на заявления
  6. Мобилно приложение за безплатна телефонна връзка
  7. Платформа за видеоконферентна връзка на община, област, ЮЦР
  8. Платформа за наблюдение и отчетност на РИМИС
  9. Комуникационна платформа за информация и прозрачност на РИМИС
  10. Схема и индикатори за мониторинг на РИМИС

3.10. КЛЪСТЕРИЗАЦИЯ И КЛЪСТЕРНО РАЗВИТИЕ НА ЮЦР

Значителен потенциал за икономическо развитие и за повишаване конкурентността на икономиката, има в специализацията на икономическите дейности в териториален аспект.

Тя се базира на наличие и сходство на материалните, социалните и природните ресурси. Кооперирането на фирми, общини и населени места и допълване на дейностите, дават възможност за увеличаване на производството, за създаване на нов бизнес и за иновации. Основен принцип в стратегията на България за инвестициите е комбинирането на традиционни и иновативни сектори.

Създадените клъстери функционират основно в условията на силно развити икономики и именно поради това, настоящата икономическа криза поставя под съмнение ефективността и активността на създадените образувания у нас.

Стимулиране за асоциирането на фирми и по-малки общини ще подпомогне регионалното развитие и икономическия растеж. Ще подобри инвестиционната среда за привличане на нови фирми и разкриване на работни места. Всичко това ще подпомогне постигането на Стратегическа цел 6 на НКПР: „Конкурентоспособност чрез зони за растеж и иновации”.

Наличните конфигурации дават възможност за обединяване на дейности с различна стратегическа значимост и секторна насоченост, а именно:

  • Клъстери на традиционните секторни политики, насочени към интензивно развиващи се сектори;
  • Частни стратегически алианси между ограничен брой компании за достигане на „критична маса“ за разработване на научно-приложни проекти и нови продукти или услуги, които не биха били достъпни за отделни фирми;
  • Договаряния с по-малка стратегическа значимост между взаимно свързани в производствен аспект предприятия;
  • Съвместни дейности с изследователски центрове и обединяване на ресурсите с оглед достигането на необходимия експертен и институционален потенциал за управление на големи иновационни проекти;
  • Географско концентриране в мрежа на предприятия, включени в един сектор или във вертикална верига на производство;
  • Връзки между предприятията под формата на национални или международни алианси, с „котва“ в определен регион;
  • Създаване на индустриални зони, включващи мрежи от предприятия, развиващи „твърди” бизнес връзки по веригата на добавената стойност, които довеждат до по- голяма интернационализация както на цялата мрежа от предприятия, така и за региона като цяло;
  • Укрепване на значими връзки между взаимно свързани сектори – например селско стопанство, хранителна промишленост, туризъм и др., които имат определящ дял в регионалната или националната икономика;

Индустриалните клъстери са териториални концентрации на сходни по производствен профил, често взаимообвързани или допълващи се фирми, ползващи обща и специализирана инфраструктура, общ пазар на труд, общ достъп до научни иновации и образователни заведения, както и в някои случаи съвместен маркетинг и обща реализация на стоки и услуги.

В ЕС е разработена и се провежда единна политика за развитие на клъстеризацията с помощта на програми за финансиране на клъстерите, оказване на техническа помощ, мониторинг  и сертификация.

Процесът на клъстеризация в България започна през 2004 г. в рамките на подготовката за присъединяването на страната към ЕС. По данни от Агенцията по вписванията, към 31.12.2013 г. в страната са регистрирани 186 клъстера, от които 58 са получили финансова помощ по различни европейски програми за периода 2007 – 2013 г. Процесът на клъстеризация се подпомага в рамките на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”.

Европейската комисия разглежда индустриалните клъстери като един от най-важните инструменти за реиндустриализацията на европейската икономика, което намира ярко отражение в нейното съобщение до Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „За възраждане на европейската промишленост” от 28.01.2014 г.:

Потенциалът на клъстерите да създават благоприятстващи иновациите екосистеми за взаимно подкрепящи се групи от малките и средните предприятия (МСП) трябва да бъде проучен по-добре като начин за насърчаване на растежа. Комисията ще улесни съгласуването на МСП, които желаят да се интегрират в клъстери от световно ниво, насочени към постигане на отлични постижения и в трансевропейски вериги на стойността. Нейните действия няма да бъдат ограничени до промишлените сектори, а ще бъдат насочени към улесняване на междусекторното и трансграничното сътрудничество и иновации.

Трябва да се интегрират чрез  по-добър начин веригите с добавена стойност, от снабдяването със суровини до бизнес услугите и дистрибуцията, както и връзките с центровете за изследвания, обучение и образование. Освен това чрез програмата „Хоризонт Европа“ ще се подпомагат улеснени от клъстерите демонстрационни проекти за иновации на веригите на стойността с цел да се подкрепи осъществяването на стратегиите за интелигентно специализиране”.

Лошото финансово състояние на повечето МСП в България и трудният достъп както до банков кредит, така и до алтернативни форми на финансиране не им позволяват да направят необходимите инвестиции за високотехнологично обновление. Освен това те са в значителна степен откъснати от европейските вериги за създаване на стойност. Обединяването им в клъстери открива една  реална възможност за устойчивото им развитие чрез обединяване на ресурси и тяхното най-ефективно използване. 

На територията на страната са формирани и функционират няколко по-значими клъстерни образувания.

На територията на Пловдив и Панагюрище функционира клъстер „Лазери и оптика“, който обхваща 14 производствени фирми и покрива над 90% от производствения потенциал в подсектора. Той може да се развива и на основата на научния потенциал на ТУ в София, за да постигне водещата си цел за вписване в обединеното европейско икономическо пространство.

Географията на клъстера по козметика и етерични масла включва центровете на козметиката София, Пловдив, Карлово, Казанлък, Шумен и Рудозем. Той има широк ареал на действие и е експортно ориентиран.

Клъстер „Земеделие и храни“ е насочен към производство на здравословни храни и се свързва с органичното земеделие и животновъдство у нас. Той дава възможност да се предложи работа за хора с по-ниско образование в региони извън София, в планински и периферни общини. Като обособен клъстер тук може да се изяви виненият клъстер, който може да обедини и дейности в сферата на туризма и негови формирования да оперират в традиционни винарски райони в различни части на страната.

Клъстер „Транспорт и логистика“ предлага разнообразна заетост на хора с различно образование и е подходящ за големите градове, в които са представени всички комуникационно-транспортни системи – София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна и Русе.

Клъстер „Туризъм” е приоритетен за страната, като в същото време може да кореспондира с вече изброени клъстери и да привлича фирми, развиваща съпътстваща туризма дейност, създава допълнителни работни места и разнообразява туристическия продукт.

Изключително благоприятни условия за развитие на клъстери има в трансграничните територии, които могат да съчетаят разнообразни дейности в сферата на туризма, културното наследство, опазването на околната среда, биологичното земеделие и животновъдство, образованието и културата. Дейността на тези клъстери разширява териториалния обхват на икономически и иновационни дейности, което води от своя страна до създаване на заетост, максимално използване на териториалните потенциали и активизиране на териториите.

ПОЛИТИКИ:

  1. Проект „Трансграничен клъстер Туризъм“
  2. Развитие на клъстер „Етерични масла и козметика“
  3. Създаване на клъстер „Биохрани и земеделие“
  4. Платформа за биопродукти
  5. Регионален иновационен център по лазери и оптика – Клъстер ЛОТ

3.11 НОВА СТРАТЕГИЯ И АТМОСФЕРА ЗА РАЗВИТИЕ НА МСП

Място на МСП в регионалната икономика

Малките и средните предприятия са гръбнакът на европейската икономика. Повишаването на конкурентоспособността на икономика, на отделните сектори и на фирмите е определяща предпоставка за постигане на икономически растеж, в това число и на регионалната икономика. То спомага и за справяне с външния конкурентен натиск и за увеличаване на реалните доходи и жизнения стандарт. Индикация за развитие на предприемачеството са малките и средни предприятия (МСП), тъй като те са източник на нови работни места и допринасят за засилване на конкуренцията.

Все повече се изясняват и решават проблемите на малкия и средния бизнес, на МСП, за съчетаването на европейските, националните и регионалните проблеми, за успехите в тяхното рационално развитие и укрепване, и в по-нататъшното им взаимно допълване и проникване в различните сектори на икономиката. Същевременно малките и средните предприятия имат редица трудни за решаване проблеми, свързани с липсата на достатъчно капитали, съвместни дейности, клиенти и информация.

Етично финансиране на малкия и среден бизнес

От 30-те години на ХХ век финансовата дейност, която първоначално е имала социални функции (заложни къщи, спестовните каси, кооперативни или взаимни банки и т.н.) е изгубили са оригиналните си етични функции. Това е провокирало необходимостта от зараждането (чрез процес отдолу-нагоре) на ново поколение социални финансови институции, така наречените „етични финансови институции. Тяхната цел е постигане на положителен ефект в привличането и в използването на парите.

Етичните финансови институции реагират все повече и повече към нуждите на онези, които са отхвърлени от финансовата система, както и към нуждите на спестители и инвеститори, които са все по-често се интересуват от начина, по който се използват спестяванията им. Благодарение на етичните финансови институции, финансовите институции се завръщат към образа си, променен в началото на ХХ век и се връщат към това – да са инструмент за развитие на местни проекти и нови социални инициативи. Това е движение в обратната посока по отношение посоката на развитието на търговските финансови институции, които са все по-ориентирани към използване на финансовата задлъжнялост за натрупване на повече и по-големи печалби, което допринася за финансиализация на икономиката и създаване на условия за серия от финансови кризи, които продължават дори и днес.

Роля на етичната финансови институции

Чрез дейността си етичните финансови институции насърчават социалното включване, устойчивото развитие, развитието на социалната икономика и социалното предприемачество, малките и средните предприятия (МСП). Етичните финансови институции също имат важна роля за повишаване на обществената осведоменост относно ролята на парите и проблемите на икономиката, базирана на краткосрочната печалба като единствената цел.

Предпоставки за развитие

 „Етичните инвестиции” и „етичните финансови институции”, които получават все по-широко разпространение в Европа и света са реакция и форма на недоволство на населението и бизнеса от пазарното поведение на традиционните финансови институции и в условията на финансова криза. В най-общи линии те имат за цел насочването на паричния ресурс, формиран под формата на спестявания на населението към финансирането на стопанска дейност, съответстваща на ценностна система, в центъра на която стои човекът с неговите материални и духовни потребности. Те все повече се разглеждат като алтернатива на инвестициите с цел постигане на максимална индивидуална печалба.

В „етичните инвестиции” се отразява и своеобразното укрепване на самочувствието на дребния спестител по отношение на финансови институции. Ако досега той е разглеждал финансови институции като единствено място за съхраняване на своите спестявания, то сега той все по-силно осъзнава, че не той, а финансови институции са в крайна степен зависими от него, от готовността му да предостави на тях тези спестявания, както и това, че спестяванията могат да бъдат инвестирани така, че да бъдат от полза за цялото общество, а не да бъдат използвани от традиционните финансови институции за постигане на техните тесни корпоративни интереси.

Това осъзнаване на „силата на кредитора” от страна на дребния спестител изменя радикално не само отношенията между спестителите и финансови институции, но и поражда появяването на нови финансови институции с коренно различни цели и нови бизнес-модели.

Етичните финансови институции не участват в спекулативната търговия с финансови инструменти, както за сметка на клиента, така и за собствена сметка.

В етичните финансови институции максималното съотношение между най-високата и най-ниската заплата е 7-1 и за да се гарантира прозрачност в управлението на заплатите, етичната финансова институция ежегодно публикува заплатите на своите служители.

Инициаторите на етичните финансови институции считат, че парите следва да продължат да изпълняват своята функция на платежно средство, но не да бъдат превръщани в стока, обект на спекулативна търговия на финансовите пазари.

За разлика от традиционните финансови институции, в етичните финансови институции лихвите по депозитите са на много ниско ниво, в някои от тях вложителите се отказват доброволно от тях или те просто са премахнати, като реализираната по този начин печалба се използва за финансиране на проекти с висока обществена значимост и в интерес на обществото като цяло.

Целта на кредитирането е да се финансират на първо място проекти, които са в полза за цялото общество, което по своята същност е нова парадигма, нов модел на мислене във финансовата сфера. 

Бизнес-моделът на етичните финансови институции се базира на концепцията за подпомагане на реализацията на иновативни бизнес-идеи и социални иновации с положителни последствия за обществото. На практика, етичните финансови институции са своеобразни стопански и социални „инкубатори”, работещи на основата на морални принципи. 

Етичните финансови институции не подпомагат финансово политически партии и се придържат последователно към принципа на политическия неутралитет.

Защо е правилно да се подкрепи „етичното финансиране”

  • За да се създадат условия за акумулиране на капитал за устойчиво развитие на Пловдивския регион;
  •  За да  се противопоставим на лошите банкови практики;
  •  За да следваме европейските традиции и намалим влиянието на финансовите кризи;

„Асоциация за етично финансиране“

В гр. Пловдив, ул. „Гладстон”, № 1 е седалището на „Асоциация за етично финансиране“.

Целите на Асоциацията са да подпомогне въвеждане на етично финансиране на предприемачеството в България, чрез разработване на проекти в няколко направления:

  1. Разработване на концепция и стратегия за прилагане в България на принципите на етичното финансиране на предприемачеството.
  2. Разработване на проект на българска финансова институция като част от европейската мрежа за етично финансиране.
  3. Разработване на проект на колеж за технологична и финансова грамотност.
  4. Интернационализация на българския малък и среден бизнес, чрез развитието на „Конгломерат от уебсайтове“ на бизнесмрежа за българите за онлайн продажби по света.
  5. Разгръщане на кооперативното предприемачество и финансовите и земеделски кооперации, както и интерграция със световната кооперативна финансова общност.

Пловдивската компания „Етик Финанс“ АД е инициатор за създаване на онлайн блокчейн платформа за финансови услуги Финетика.

Финетика e banking-as-a-service платформа, базирана на блокчейн технология и изкуствен интелект (AI), която предоставя инструментите, необходими за стартиране и мащабиране на финансови услуги. Платформата е разработена от Етик Финанс АД и ИТ Академия АД, и е типичен пример за продукт от FinTech индустрията. Той е изграден от независими микро услуги (секции) на API, които могат да се използват подобно на лего блокове.

Възможностите на Финетика ще допринесат за цялостното задоволяване на нуждите на крайните потребители на финансови услуги, включително за малките и средни предприятия в Пловдив и Южен централен район, клиенти на платформата, които ще спечелят по-широк пазарен дял за организацията. Съвременните технологии, включени в платформата, ще направят финансовите транзакции и услуги лесни, бързи, удобни и сигурни.

ПОЛИТИКИ:

  1. Развитие на „Асоциация за етично финансиране – Пловдив“
  2. Проект „Българска финансова институция за етично финансиране“
  3. Проект „Финетика-онлайн блокчейн платформа“
  4. Колеж за технологична и финансова грамотност към МВУИЕЛ
  5. Създаване на „Конгломерат от уебсайтове“ за онлайн продажби на МСП

3.12. НОВА ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТРАНСГРАНИЧНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Южният централен район има сравнително големи граници на юг с две страни:
Гърция, която е член на ЕС
Турция, която кандидатства за членство в ЕС
Това предполага наличието на възможности за формирането на две визии за развитие на трансграничното сътрудничество.
С Гърция може да се реализира визията „Свързана и интегрирана Европа“ с три приоритета:
транспортна свързаност;
цифрова свързаност;
социална свързаност.
С Турция може да реализира визията „Устойчиво добросъседство“ с приоритети:
развитие на граничните територии;
зелена икономика и биоразнообразие;
стабилна обща граница.
Трансграничното сътрудничество предоставя неизползвани ресурси, които могат ефективно да се използват за намаляване на неравенствата и икономическото развитие на граничните общини и територии в сравнение с областните и други центрове на региона. В регионалните програми и стратегии, включително и „Интегрираната териториална стратегия за развитие на ЮЦР“ се подчертава, че активното трансгранично сътрудничество е една от основните възможности за развитието на регионите за планиране от ниво 2 през периода до 2030г.
За развитието на трансграничното сътрудничество през плановия период предлагаме да се използват три основни механизма за развитие и намаляване на неравенството:
прилагане на принципите на платформената икономика;
активна трансгранична дифузия на иновации и технологии между общините и териториите около границата
целеви финансови интервенции за разработката и реализирането на пилотни и последващи проекти за трансгранично сътрудничество.
Наред с тези три актуални и фундаментални механизма за активизиране на трансграничното сътрудничество трябва да се използват и известните и прилагани до момента стимули и механизми като:
принципи на „функционалните зони“;
принципи на „тематичната концентрация“;
съгласуваност с макрорегионалните стратегии на ЕС;
подобряване на координационния механизъм с държавните органи, управляващи различните програми за развитие;
реализиране на пилотни проекти с голяма обществена значимост в граничните райони;
разширяване на кръга на заинтересованите страни в трансграничното сътрудничество;
разработване на обща визия за трансграничния район с инструменти за интегрирано регионално развитие;
анализ на напредъка, корекции и адекватност на мерките и др.
ПОЛИТИКИ:

  1. Разработване и внедряване на двуезична платформа за трансгранично сътрудничество с Гърция „Свързани и интегрирани в Европа“ – разработчик ПТП
  2. Разработване и внедряване на двуезична платформа за трансгранично сътрудничество с Турция „Устойчиво добросъседство“ – разработчик Институт по информатика и иновативни технологии към ПТП
  3. Създаване и развитие на две локални мрежи за трансгранична дифузия на иновациите в двете трансгранични ареала – разработчик и внедрител Лабораторен комплекс към ПТП
  4. Реализиране на пилотен проект „Тракия – съвременна и древна“ – координатор ПТП
  5. Реализиране на пилотен проект „От двете страни на Родопа планина“ развитието на летния морски и зимния ски туризъм – координатор „Орфей клуб уелнес“ АД – Пловдив

3.13. РОЛЯТА НА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ И ПРИНЦИПИТЕ НА ПАРТНЬОРСТВО И ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ

Структурните аспекти на стопанската и конкурентната среда продължават да разколебават инвеститорите. Не бива да се пренебрегва фактът, че подобряването на бизнес средата тясно се свързва със създаване на работни места и икономически растеж. Сред идентифицираните трудности, свързани със средата, е неефективния надзор от страна на контролните и регулаторните органи. От тяхната работа зависи както доброто изпълнение на общоевропейските политики, така и конкурентоспособността на вътрешния пазар и защитата на потребителите на услуги. Неслучайно улесняването на регулаторните процедури и създаването на стабилна, предсказуема и опростена среда за инвестиции, както и опростяване на процедурите и намаляване на бюрокрацията са откроени като приоритетни теми в Становището на Европейската комисия.

Решаващо значение за постигането на целите и приоритетите на предлагания икономически модел за интелигентна специализация на гр. Пловдив, област Пловдив и ЮЦР (РИМИС) има ПРИНЦИПА НА ПАРТНЬОРСТВО между власти от различни равнища, социални и икономически партньори и гражданското общество и е свързан с осигуряване на информация и публичност, възможност за изразяване на мнения, представяне на предложения, обсъждане, консултиране и т.н., в т.ч. и чрез интернет.

Заинтересованите страни за устойчиво и балансирано регионално развитие за област Пловдив и ЮЦР, са:
1) Регионален съвет за развитие на Южен централен район
2) Областен управител
3) Специализираните структури към областната администрация
4) Областния съвет за развитие
5) Местни власти – кметовете на общините и представители на общинските съвети
6) Неправителствените организации – те се явяват като коректив и балансьор между интересите на регионалните организации и гражданите.
7) Бизнесът в региона – представен основно от работодателските организации и по-големите фирми. Бизнесът е генератор на нови идеи и е мотивиран за влагане на средства в съвместни публично-частни инициативи.
8) Синдикалните организации – един от основните партньори на областно и местно ниво в процеса на формиране и прилагане на регионалната политика.
9) Общественост

Гражданското общество стимулира активното участие на всички за осъществяване на граждански мониторинг върху дейността на всички административни, държавни, регионални и други структури от обществена важност.

Участието на гражданите при вземане на решения е директно свързано с ПРИНЦИПА НА ДОБРОТО УПРАВЛЕНИЕ. То води до по-голяма прозрачност и отчетност на институциите. Когато хората са запознати с начина, по който се вземат решения, това спомага за предвидимостта на изработваните норми. Дори и това да води до известно забавяне при приемане на решения (което не винаги е лошо само по себе си, защото сме свидетели на много приети по спешност мерки и закони, които много скоро след това се налага да бъдат преработвани и променяни), това се компенсира многократно от другите ползи. В последните години намалява общественото доверие в институциите. По-прозрачния процес на вземане на решения и възможността за включване на всички заинтересувани в процеса има директно влияние за възвръщане на доверието. Откритият процес и възможността на всеки или на различни групи да се включат при вземане на решения води до вземането под внимание на различни гледни точки, а не само на гледните точки на влиятелните групи и икономическите лобита например.

По този начин се подобрява и качеството на вземаните решения, защото институциите получават информация за различните възможни ефекти, които дадено решение може да има, до която те иначе не биха имали достъп. Не на последно място, един от важните ефекти на участието на гражданите е върху прилагането на взетите решение. Целта на различните политики и закони е те да бъдат прилагани, след като бъдат приети. Когато всички заинтересовани страни участват реално в изработването на правилата, които трябва да се спазват, впоследствие тези правила не само ще бъдат прилагани по-лесно, но и хората ще ги спазват с по-голяма готовност. Това са само част от положителните ефекти на по-активното включване на гражданите и техните организации в процеса на вземане на решения.

Гражданското участие, чрез разнородните цели, които обслужва и многообразнието на своите проявления в огромна степен определя облика на едно общество, а оттам респективно и принадлежността към или отдалечеността от демократичните семейства.
Гражданското участие, чрез всичките си проявления легитимира управлението и политическият ред.

Гражданското участие ще спомогне за прилагането на принципите на прозрачност, откритост и ефективност на регионално управления. По този начин позициите им ще бъдат своеобразен коректив на политическите приоритети и цели и ще бъде инструмент за обществен контрол върху държавната и регионална политики.

За да може гражданското участие изобщо да се реализира и да бъде активна опция за управлението е необходимо налично подходящо/минимално ниво на политическа и административна култура и заинтересованост сред масите. Ако преобладаващата част от обществото не е запозната с нормативни, процедурни или ситуационни особености, напълно възможно е малки групи да използват активната си позиция като манипулират решенията в тясно собствена изгода и в ущърб на обществения интерес.

Ресурсите, които гражданските участници влагат при формирането и реализацията на публичните политики са от ключово значение за успеха на начинанието.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Предлагаме използването на Платформата за гражданско участие за Добро управление на региона (т.4.12), в която периодично да се публикуват актуални теми за обсъждане, които регионалните органи и институции да анализират и предприемат действия по предложения за реализирането им.
Платформата е разработена от „ИТ Академия“ АД и лесно ще бъде адаптирана според нуждите на Областната администрация на област Пловдив.