Индустриална политика
Регионалната индустрия е изправена пред огромни предизвикателства: задълбочаващ се процес на глобализация, необходимост от срочни мерки за опазване на околната среда и ограничаване на отрицателното въздействие върху климата, нарастваща ограниченост на ресурсите и пригодената за обработка земя, технически и технологични иновации и неблагоприятно демографско развитие.
Южен централен район се нуждае от модерна, интегрираща индустриална политика. Тя следва да има за цел не само развитието на индустрията, но да допринесе за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, за провеждане на активна политика по въпросите на заетостта, образованието, научните изследвания и развойната дейност, опазването на околната среда, за превръщането на страната в привлекателна за чужди инвестиции. С други думи, необходима е индустриална политика, насочена към устойчиво развитие на региона. В нейната основа следва да залегнат принципите на икономическата ефективност, социалния баланс, ефективното използване и опазване на природните ресурси. С реиндустриализацията и модернизирането на съществуващата индустрия трябва да се разкрият нови работни места и перспективи за по-добър и достоен живот.
В рамките на Европейския съюз липсва единна индустриална политика. Тя е в компетенцията на националните правителства. Европейската комисия предвижда повишаване на относителния дял на индустрията в създаването на БВП от 15,2% на 20% през 2020г., като за това се предвиждат три групи от мерки:
- Значително увеличаване на инвестициите в индустрията;
- Разширяване на търговията в рамките на Европейския съюз;
- Повишаване на експорта на малките и средни предприятия в страни, извън Европейския съюз.
Индустриалната политиката трябва:
- Да притежава интегриращ характер, предполагащ пълен обхват както на различните области и общини на региона, така и на самите предприятия, независимо от техния размер. Този интегриращ характер е продиктуван от сравнително малкия размер на регионалната икономика и индустрия като цяло, на нейната експортна ориентация и свързаната с нея необходимост от повишаване на конкурентоспособността.
- Да има определени приоритети, отчитащи както специфичните особености на региона, така и съвременните тенденции в развитието на веригата на създаване на стойността.
- Да отчита промяната, настъпила в парадигмата на индустрията през последните години.
- Да се ориентира в началната си фаза към създаване на подходяща регионална рамка и едва след това да се заеме с приоритетните отрасли на индустрията.
Целесъобразно е създаването на Регионален съвет за развитие на индустрията, техническите иновации и нови технологии.
Иновационна политика
Многобройни изследвания показват, че преките чуждестранни инвестиции играят важна роля в повишаването на иновационната сила на националното стопанство. Това се постига както чрез трансфер на капитал и ноу-хау и инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност, така и чрез конкурентния натиск, който упражняват върху местните фирми, принуждавайки ги да инвестират в научно-изследователска и развойна дейност. Относително малки, отворени икономики в ЕС като Ирландия, Белгия и Австрия привличат целенасочено мултинационални компании като инвеститори в научно-изследователска дейност. Тази стратегия се възприе също така от Унгария и Чехия. България няма ясно изразена стратегия по този въпрос. Независимо от това, страната ни се нуждае от своя национална, ориентирана към бъдещето системна иновационна политика.
Съществуващата система на иновации не позволява на страната да ускори икономическия растеж и съкрати изоставането от другите страни-членки на ЕС. Българската икономика е предимно потребител на технологии (в най-добрия случай те биват усъвършенствани). Ситуацията изисква постепенното превръщане на страната от потребител в производител на технологии. Иновациите следва да се насочат в необработени ниши на технологичния сектор и по пътя на задълбочаване на научно-изследователската и развойна дейност да придобиват все по-радикален характер, което в крайна сметка ще им позволи бързо и дълготрайно настаняване на пазара (предимството да бъдеш пръв, first mover аdvantage).
С помощта на изобретенията (иновациите) и предлагането на нови продукти респ. технологии настъпва промяна в структурата на търсенето, което от своя страна създава нови импулси и стимули за нови изобретения (иновации). По такъв начин, в резултат на взаимодействието на участниците на пазара възниква едно трансформиране на знанието в нови продукти и технологии, което в крайна сметка води до растеж на цялото национално стопанство, до икономически растеж.
В този процес държавата изпълнява двояка роля. Тя следва да се грижи за създаването на необходимите условия, на инфраструктура за развитие на фундаменталните науки и изследвания и провеждането на такава образователна политика, позволяваща както тясно сътрудничество между науката и бизнеса, така и създаване на възможност за бизнеса да привлича висококвалифицирани кадри, от една страна. От друга страна, държавата може с помощта на данъчното облагане и системата на държавни помощи (субсидии) да въздейства върху възвращаемостта на инвестициите в определени области на техниката и технологиите (технологична политика), както и в определени сектори на икономиката (индустриална политика). Тази двояка роля в крайна сметка се отразява директно върху икономическия растеж. С други думи, иновационната политика намира своето отражение в технологичната и индустриална политика.
Безспорно иновационната политика може да бъде успешна само тогава, когато е съпроводена с достатъчни инвестиции в наука и развойна дейност. Според Националната програма за реформи (2011-2015г.) в изпълнение на стратегия „Европа 2020” средствата за научно-изследователска и развойна дейност следва да достигнат 1,5% от БВП през 2020г. Това е една амбициозна цел, но средствата са недостатъчни, като се има предвид, че Германия инвестира почти 3% от БВП.
В „Националната програма за развитие на България 2030“(проект), която е рамков стратегически документ от най-висок порядък са определени три стратегически цели, чието реализиране е предвидено чрез целенасочени политики и интервенции, групирани в пет взаимосвързани и интегрирани оси на развитие. Към Ос на развитие № 1 „Иновативна и интелигентна България“ са определени три национални приоритета:
- Образование и умения
- Наука и научна инфраструктура
- Интелигентна индустрия
Индикаторите на приоритет № 2, които страната трябва да достигне към 2030г. са:
- Разходи за НИРД (% от БВП) – 2,5 %, като текущата стойност (2017 г.) е 0,75%, а средното ниво в ЕС е 2,06 %
- Научни публикации сред 10% най-цитирани – достигане на средното ниво в ЕС, което в момента е 11,46%, а в страната 2,68%
- Индекс на Съюза за иновации – „Умерен иноватор“, в момента България е „Плах иноватор“
Представените индикатори показва, че България и нейните региони са далече от най-добрите постижения.
Спонтанни наблюдения през последните години в българската индустрия показват, че иновациите се финансират със собствени средства. Достъпът до чужд капитал (банков или от други източници) е изключително ограничен. Без улесняване на достъпа до банков кредит за иновации едва ли ще може да се реализира една национална системна иновационна политика.
Според изследване на Световната банка, българските предприятия, които въвеждат иновации се развиват 1,5 пъти по-бързо и разкриват повече работни места от тези, които не внедряват иновации.[1]
Относително продължителният цикъл на иновациите изисква държавна подкрепа и поощряване на иновационната дейност. В света се забелязва все по-ярко тенденция за такава подкрепа и поощряване по време на описаната по-горе в изложението фаза на еуфорията. Но ако изследователската дейност не довежда до конкретни резултати в продължение на пет години, обикновено държавната подкрепа се прекратява. Но тази подкрепа е изключително необходима във фазата на отрезвяването и фазата на реориентацията, когато фирмите са склонни поради липсата на конкретни резултати да прекратят изследователската и развойна дейност. Затова намаляването на броя на регистрираните патенти не трябва да служи като аргументация за липса на необходимост от държавна подкрепа и поощряване на иновационната дейност. Затова следва да се изгради действащ механизъм за наблюдение на изобретателската дейност и регистрацията на патенти, като основен източник на информация за формиране на държавна политика за подкрепа и поощрения на иновационната дейност.
Основа на новата иновационна политика може да стане една клъстерна стратегия на правителството, която следва да бъде разработена на основата на най-прогресивното в световен мащаб.
Политики:
- Към трите стратегически цели на „България 2030“ да се включи нова цел №1: „Икономически растеж“
- Към Осите за развитие на „България 2030“ да се включи Ос № 1 „Икономически просперираща България“ с три национални приоритета: БВП, Инвестиции и Доходи на населението
- Превръщане на Регионалния академичен център към БАН – Пловдив в споделена научна инфраструктура за ЮЦР
- Създаване на Център за върхови постижения за био- и нано- храни в ЮЦР
- Развитие на центъра за компетентност по мехатроника с партньор ТУ – Пловдив
- Създаване на Регионален иновационен център по лазерни и оптични технологии в ЮЦР
- Превръщане на „Лаборатория по лазерна безопасност“ към ПТП в „Регионална лаборатория за технологични изпитания“
- Създаване на „Регионален център за партньорски проекти за трансгранично сътрудничество“ към ПТП
[1] Research, Innovation Can Help Unlock Bulgaria’s Smart Growth Potential, The World Bank, Press Release, February 7, 2012
Bulgarian
English