Подпомагането на културните учреждения със средства на централния и местните бюджети обикновено се разглежда от гледна точка на неговия разходен характер. Често се изтъква, че това подпомагане касае само един определен слой от населението, който се ползва от предлаганите културни прояви и мероприятия, както и това, че разходваните средства биха могли да бъдат значително по-ефективно инвестирани.
Град Пловдив разполага с един сравнително не малък бюджет за култура, който вследствие на избирането на града като Европейска столица на културата през 2019 г. се увеличава. Всичко това обаче касае разходната страна на културата.
С многообразието на културни прояви се постига един полезен стопански ефект, който надхвърля далеч инвестираните средства. Това е така, защото културата се е превърнала в един значителен стопански фактор. Културните мероприятия се явяват важен двигател на развитието на културния туризъм с всички произтичащи за регионалната икономика мултиплициращи ефекти и на първо място по отношение на хотелиерството, ресторантьорството, търговията, транспорта, организацията и поддържането на сцени и всичко свързано с тяхното функциониране, художествените занаяти, производството и преработката на селскостопанска продукция, както и сектора на услугите. По такъв начин културата в Пловдив формира както една високостойностна верига за създаване на стойност, така и способства за разкриване на нови работни места и по-висока заетост в града и региона.
Многообразието на културни мероприятия повишава не само качеството на живота, но и прави Пловдив и региона атрактивен за живот и чуждестранни инвестиции. Повишаващото се качество на живот прави града и региона привлекателен за висококвалифицирани специалисти.
Обикновено културният туризъм е свързан и по-високи разходи в сравнение с разходите при традиционния туризъм, което води до генерирането на по-висок стопански оборот в регионалната икономика.
С помощта на широко разпространените Input-Output модели може да се квантифицира ефектът на разходите в култура върху развитието на регионалната икономика. Едно такова квантифициране би открило и пътища за повишаване на ефекта върху регионалната икономика.
Един друг важен канал на трансмисия между културата и стопанството се обосновава от т.н. „Теория на креативната класа”, развита от американския икономист Ричард Флорида (Richard Florida). Тази теория се опира на хипотезата, че заселването и отсядането на креативни, съзидателни групи от хора с висока професионална квалификация дава силни импулси за разгръщането на иновационната сила и повишаването на стопанската динамика на региона. А една от основните притегателни сили на местата за живеене е предлагането на културни мероприятия, културният живот на населеното място.
Културата е обаче повече от стопански фактор, защото тя предлага нематериални стойности и ползи, които имат положителни ефекти върху индивида и обществото като цяло. Освен това тя има общообразователен характер.
Целесъобразно е в рамките на регионалния модел за развитие културата да бъде интегрирана като стопански фактор. Това ще позволи не само утвърждаването на високостойностна верига за създаване на нова стойност, но и за генериране на синергийни ефекти.
Политики:
- Разработване на „Регионален модел за интегриране на културата в икономическото развитие на ЮЦР“
- Създаване на „Център за развитие на творческите индустрии ФИН ТВ“ като фактор за идентичност и сближаване в ЮЦР
- Създаване на „Полицентрична мрежа за подкрепа на местните културни средища в ЮЦР“
- Разработване на „Платформа с модерни цифрови технологии за повишаване на достъпността на създавания културен продукт в ЮЦР“
- Съставяне на „Модел за публично-частно партньорство за оптимизация на механизмите за финансиране на културните дейности и институции в региона“
- Разработване на проект „Културното многообразие и богатото културно наследство –фактор за устойчиво развитие на ЮЦР“
- Съставяне на „Ключови регистри и дигитализация на културните ценности в ЮЦР“
Bulgarian
English