18. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

18.1. Предварителни (индикативни) разчети за разходите по проекта

№	Дейности	Сума
1.	Проучвателни разработки и организационни разходи за експертизи и прогнози: самофинансиране от организаторите от „Пловдив Тех Парк“ АД	50 000 евро
2.	Разработка на продпроектни проучвания, задания за разработка на Платформи с ИИ, софтуерни разработки, зареждане със съдържание на базите данни, пробен период и настройване на разработките с ИИ, създаване на проекти за дифузия на технологиите не само в Пловдив, но и в Областта и ЮЦР : самофинансиранепроектно финансиране (грантово)	100 000 евро 300 000 евро
3.	Изготвяне на политиките на Платформената икономика и останалите предложения в РИМИС,приети от Експертния съвет и Областния съвет в рамките на 18 месеца: проектно финансиране	2 500 000 евро
4.	Пробна експлоатация и тригодишен експлоатационен период за достигане на икономическия модел за самоиздръжка на Платформите и останалите политики на проекта: самофинансиранепроектно финансиране	500 000 евро 500 000 евро
	ОБЩИ разчети за необходимите разходи за подготовка и внедряване на политиките на РИМИС – за четири годишен период, в т.ч.: самофинансиране проектно финансиране	3 950 000 евро 650 000 евро 3 300 000 евро

18.2. Пътна карта и времева рамка

Пътната карта на РИМИС е планът, в който очертаваме как ще се постигнат краткосрочни и дългосрочни цели, чрез използване на технологии. Тази пътна карта предоставя съществена информация, която ще подпомогне по-добри решения за нужните на регионалната икономика технологични инвестиции. Както за Регионалната (общинска, областна) администрация, така и за бизнеса и за всеки човек (обществото).

Съществуват 2 различни категории:

Пътна карта за ИТ системи – определят се системите на платформената икономика и дигиталната трансформация на учрежденията, бизнеса и обществото. Особено е значението на системите за анализ на данните, големите бази данни и изкуствения интелект.
Времевата рамка е технологичен план – стъпка по стъпка- определя се времето за внедряване и се формира общо планиране, което гарантира работата на технологиите и нужната инфраструктура в град Пловдив, Пловдивска област и ЮЦР. Включително и кохезията със същите страни и ЕС.

Какво представлява технологичната пътна карта?

Най-важните компоненти на технологичната пътна карта са:

Цели – Целите са както краткосрочни, така и дългосрочни резултати, които организацията се надява да постигне чрез технологично решение. По-конкретно, целите ще се съсредоточат върху бизнес възможностите, които възникват благодарение на иновативните технологии. Освен това има цели за поддържане на техническите системи.
Нови технически възможности – Подобрените технически разработки предлагат и нови приложения. Големите данни и добавянето на проследяване на клиентите към системата за продажби, например, предлага по-добра представа за поведението на клиентите.
Планове за работа на РИМИС и подготовка на времева рамка – Изданията са насочени към подобряване на съществуващите системи и трябва да добавят нови технически възможности. Версиите на софтуера обикновено са лесни за прогнозиране и планираме месеци предварително. Те също са широко съобщени в цялата организация.
Пътна карта на технологичните етапи – Споменаваме важни постижения, постигнати по време на процеса на развитие на технологиите. Следвайки основни етапи, потребителите могат да разберат напредъка и посоката на дългосрочната цел на целия проект. Обикновено маркираме основни етапи на конкретни дати и ги разглеждаме като целеви показатели. Това гарантира, че организацията остава по график.
Ресурси и бюджети – Работната сила, необходима за внедряване и поддържане на системите, трябва да бъде включена в пътната карта. ИТ екипи трябва да внедрят нова функционалност едновременно по-стари системи, надстроени според нуждите. Това създава зависимости между множество групи. В някои случаи трябва да се извърши реорганизация, за да се получи подходящият служител на правилното място. Разработките струват пари, така или иначе, които трябва да преценим.
Обучение и обучение – Новата технология изисква нови знания. Трябва да ръководим, поддържаме и обучаваме ИТ екипа и крайните потребители. Обучението може да се прилага за нова система, която прилагаме за първи път. Но също и за разширения на съществуваща система, която вече използваме в голям мащаб.
Рискови фактори и мерки – Вътрешните и външните бариери могат да попречат на организациите да постигнат целите и основните етапи, посочени в технологичната пътна карта. Това може да бъде ограничение на самата технология, но и по-широки пазарни условия, които представляват проблем за организацията.

Отчети за състоянието на пътната карта на технологиите и времевата рамка на РИМИС

Важно е и е необходимо всички да бъдат информирани за напредъка на технологичната пътна карта. Отложено изпълнение на важна система влияе върху плановете за администрацията на Пловдив и бизнес звената, които зависят от нея. Например, не може да се приложи нова програма за лоялност, преди системите да са готови.

Кой участва в изготвянето на пътната карта за технологии?

Най-ефективните пътни карти се разработват въз основа на приноса на най-важните заинтересовани страни. Това позволява на организацията да вземе предвид целите и нуждите на всяка единица.

Примери за заинтересовани страни от Технологичната пътна карта са:

Висш мениджмънт на Пловдив, Пловдивска област и ЮЦР;
Управление на продуктите от регионалните структури;
IT отделите на ПТП, ИЗТ, Панаира се поемат от структурните зам. кметове и зам. обл. управители;
Управление на проекти;
Операции;
Финансите;
Продажби и маркетинг;
Правна.

Пътната карта на технологиите е непрекъснат процес за идентифициране на най-важните технологични инициативи, които поддържат нуждите на организацията. Този процес поддържа бизнес единиците фокусирани върху ключови бизнес цели. По този начин организацията може да проектира технологичната карта. Резултатът е план за постигане на основните етапи. Пътната карта също трябва да отчита възможните рискови фактори. По този начин екипът е наясно с възможните пречки и може да се подготви за тях.

Понякога плановете се променят. Ако това се случи, трябва да се актуализира Технологичната карта, за да се даде поглед върху всички промени в проектите или сроковете. Екипът може да използва подробните планове, за да види какви влияния има върху задълженията на всеки служител. Създаването и коригирането на технологична пътна карта е само част от процеса. Важно е да се сподели. По този начин организацията може да бъде информирана за плановете и начина, по който се осъществяват технологичните проекти.

Ще се работи в съответствие с Националната пътна карта на научната инфраструктура на България.

Националната пътна карта на научната инфраструктура е инструмент за реализиране на политики, който описва нуждите на страната по отношение на научноизследователските инфраструктури за следващите години, въз основа на методика, препоръчана от ЕСФНИ и призната от всички заинтересовани страни (университети, научноизследователски институти, високотехнологични компании). Процесът на създаване и прилагане на Националната пътна карта на научната инфраструктура има за цел подготовка и приоритизиране по отношение бъдещето на политиката за научните изследвания и иновациите и дългосрочните национални и европейски инвестиции. Този процес взема предвид приноса на съответните държавни институции, научноизследователски организации и промишлеността. Националната пътна карта на научната инфраструктура представя основните изследователски комплекси в страната и тяхното съответно приоритизиране на европейско и национално ниво.

Основните стратегически документи и основните инструменти за прилагането им са схематично представени във Фигура 1. Техните отношения могат да се обяснят по следните начин:

Националната стратегия за развитие на научните изследвания (НСРНИ) в Република България 2017-2030 е основополагащ документ, който очертава рамката за развитие на научната система в страната. Този документ определя стратегическата визия, основните цели, политики и и инструменти за развитието на научноизследователската екосистема в България през следващите години. Анализът на състоянието на националната система за научни изследвания и динамиката в позициите на България показа нужа от наваксване на страната спрямо останалите страни. Тази тенденция е една от причините за негативната тенденция на България спрямо другите държави в ЕС в областта на иновациите и развитието на високотехнологична индустрия. Тази стратегия подчертава решаващата роля на НИИ, човешкия капитал и пълната интегряция на българските учени в ЕНП за развитието на висококачествените научни изследвания, които ще бъдат полезни както за страната, така и за ЕС като цяло.

Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) на Република България 2014-2020 г. е отделен стратегически документ, който очертава потенциала на научните направления и иновационния потенциал на икономиката. Приемането на ИСИС е предварително условие за осигуряване на еврофинансирането по ОПНОИР и по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (ОПИК) за рамковия период 2014-2020 г. Тази стратегия очертава четири основни приоритетни иновативни сектора на икономиката, които концентрират финансов ресурс по европейски и национални програми:

Информационни и комуникационни технологии и информатика
Индустрии за здравословен начин на живот и биотехнологии
Мехатроника и чисти технологии
Нови технологии в креативните и рекреативни индустрии

Основни инструменти за постигане на заложените цели по отношение на научните изследвания в тези две стратегии са средствата от държавния бюджет и от ОПНОИР. Няколко основни принципи ще се прилагат при интервенциите от тези ОП:

Разработване на критична маса инвестиции в НИИ;
Осигуряване на условия за конкурси;
Въвеждане на международна партньорска оценка.
Изграждане на дългосрочна устойчивост, вкл. чрез капацитет за сътрудничество с бизнеса и привличане на частни инвестиции.

18.3. Мониторинг и оценка на РИМИС – Пловдив

Осъществяването на РИМИС – Пловдив трябва да става в съответствие с регионалната политика на ЕК и нейната дирекция за регионално развитие. Пловдивската регионална иконимика не може и не трябва да работи извън целите и средствата на ЕС. В тази връзка трябва да се подготвят в началния етап на работа по проекта следните важни направления:

Индикатори на мониторинга за РИМИС.
Схемата за мониторинг и разпределение на функциите между администрацията, бизнеса и обществото.
Комуникационна платформа за информация и прозрачност – т. 4.14. от РИМИС- Платформа за гражданско участие за добро управление на региона
Централна платформа за наблюдение и отчетност – в Общината, Областта и ЮЦР.
Годишен доклад за изпълнението на проекта РИМИС, публикуван в Платформите.
Годишни доклади на Съвета за развитие на технологичната грамотност и образование и Съвета за развитие на малкия и среден бизнес в Пловдивския регион

Мониторинг – средствата oт структурните и инвестиционни фондове на ЕС трябва да се изразходват ефективно и в съответствие с определените цели. Поради това в законодателството на ЕС са предвидени обстойни процедури за оценка и мониторинг, чрез които да се контролира дали оперативните програми, получаващи финансиране от ЕСИ фондовете, се изпълняват добре и дават резултати, които могат да бъдат проверени спрямо одобрени критерии.

Комисията е създала система за мониторинг, която включва механизми за стриктно сертифициране, контрол и отстраняване на нередности. Държавите членки трябва да извършват проверки и одити на финансирани проекти, а самата Комисия може да извършва проверки на място.

Съгласно правилата за финансово управление, които се отнасят до ЕСИ фондовете, държавите членки трябва да оценяват изпълнението на оперативните програми чрез сертифициращ орган, одитиращ орган и мониторингов комитет.

Оценката на политиката на сближаване на ЕС помага за:

Подобряване на ефективността и ефикасността на програмите
Предоставяне на информация за въздействието на политиката на сближаване

Оценката на политиката на сближаване се извършва на партньорска основа, като държавите-членки са отговорни за предварителната оценка и Европейската комисия за последваща оценка.

Финансово управление – Въпреки че структурните фондове са част от бюджета на ЕС, те се изразходват чрез система на споделена отговорност между Европейската комисия и националните власти:

Комисията договаря и одобрява програмите за развитие, предложени от страните от ЕС, и разпределя средствата.
Страните/регионите е ЕС управляват програмите, изпълняват ги, като избират проекти, и извършват контрол и оценка.
Комисията участва в мониторинга на програмите, определя бюджетните ангажименти и изплаща одобрените разходи и проверява системите за контрол.

За всяка оперативна програма националните органи определят:

управляващ орган (национален, регионален или местен публичен орган или обществена/частна организация, която да управлява оперативната програма)
сертифициращ орган (национален, регионален или местен орган, който трябва да сертифицира разходите и заявленията за плащане преди тяхното изпращане до Комисията)
одитиращ орган (национален, регионален или местен орган за всяка оперативна програма, който да следи за ефективното функциониране на системата за управление и мониторинг).

Условия за финансиране – от особено важно значение са възможностите на съфинансирането. Максималните ставки на съфинансиране са:

по-силно развити региони: 50%
Кохезионен фонд: 85%
Европейско териториално сътрудничество: 85%

В модела РИМИС се отдава голямо значение на дифузията на технологии със страните от ЕС, което означава, че:

Платформената икономика в РИМИС се базира на многоезични варианти на данни и приложения:
първи етап – България, Турция, Сърбия, Северна Македония, Румъния
втори етап – всички страни в ЕС, включително и Великобритания
Приоритетно въвеждане на изкуствен интелект (ИИ) във всички Платформи и Приложения, съласно приетата „Бяла книга за ИИ в ЕС“. С това ЕС заяви своето намерение за лидерство в това технологично направление в света- ИИ.