2. ОЦЕНКА НА РЕГИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА В ЕС и мястото на гр.Пловдив, област Пловдив и ЮЦР на Република България

Регионалното развитие е съвкупност от икономически, законодателни и административни мероприятия и действия, осъществявани от държавните и местните органи на управление с цел ускоряване на регионалния икономически растеж и преодоляване на регионални диспропорции в държавата.

Решенията за регулиране и управление на регионалното развитие в България в условията на пазарната икономика са свързани с развитието на държавното регулиране и усъвършенстване на пазарните механизми, както и осигуряване на условия за самоуправление и самофинансиране на общините. Концепцията за регионалната политика е обвързана с националните законови и институционални рамки, както и с изискванията на европейската интеграция.

Реализацията на регионалното развитие зависи от законодателните решения по отношение на териториалното устройство, стимулиране на икономическото развитие по региони, административното деление на страната, местното самоуправление. Основните регулационни механизми, използвани за реализация на регионалната политика, се регламентират от национални закони, разработени в съответствие със законодателството на Европейския съюз.

Регионалната политика на ЕС е от съществено значение за всички държави-членки. Регионалната политика на ЕС е една от най-значимите общностни политики от гледна точна на обем финансиране. Почти една трета от общия бюджет на ЕС за периода 2014–2020 г. са предвидени за политиката по сближаване – 351,8 милиарда евро. Този ресурс е от огромно значение за държавите членки с по-ниско икономическо развитие като България например. За това практиката на европейската регионална политика освен безспорно огромното си икономическо и финансово значение, оказва и огромно влияние върху начините за осъществяване на регионалната политика, в това число и върху методите при изработването на оценката.

Регионалната политика на ЕС се реализира чрез множество принципно различни инструменти, като се преследват различни се цели. Тези цели понякога са противоречат или поне не винаги са съгласувани. Регионалната политика на ЕС възниква, за да постигне едновременно три цели – конвергенция – осигуряване на равенство в икономическите възможности чрез преразпределение, растеж – чрез подобряване на степента на използването на наличните ресурси и да подкрепи легитимността на институциите на ЕС и общностните политики. Такъв модел на формулиране на регионална политика   – т.нар. широка регионална политика, поставя най-сериозни предизвикателства пред оценката. Многообразието от цели и инструменти налага използването на разнотипни модели на оценка (Busillo, F., T. Muccigrosso, G. Pellegrini, O. Tarola, F. Terribile, 2010, стр. 10-12).

Така широкообхватно формулирана регионалната политика на ЕС се сблъсква с няколко предизвикателства. Първо, факторите, генериращи растеж се разпределят неравномерно по територията на съюза, като се концентрират предимно в градските центрове. В допълнение основните градски центрове са концентрирани в държавите от т. нар. „стар съюз“ от 15 държави членки. Второ, наличието на устойчиво изоставащи региони, при които причините за това са ендогенни, включително неспособността да се развие агломерация от градски тип и неподходящата институционална среда за осъществяване на регионална политика. Трето, подкрепата за ускоряване на икономическия растеж на регионите в повечето случаи означава да се подкрепи концентрацията на икономическата дейност в определени центрове, което засилва междурегионалните различия в развитието. Разбирането на социалното развитие, възприето в ЕС също поставя предизвикателства пред общностните политики, в това число и регионалната. В рамките на ЕС има широк консенсус, за осигуряване на определен стандарт на живот и предоставянето на обществени услуги за всички граждани (Farole, Thomas., Rodrigues-Pose, Andres, Storper, Michael, 2011, стр.1115). Определението за благосъстояние е широко обхватно и се смята, че то се състои не само от равнището на доходи, или съвкупните доходи, но пряко зависи от нивото на удовлетвореност на основните нужди на гражданите. Имено това разбиране за социално развитие налага широко обхватно формулиране на целите на регионалната политика на ЕС. Наличието на устойчиви и може би нарастващи териториални неравенства на ниво регион е източник на политическо напрежение в рамките на много от държавите членки на ЕС. Тези устойчиви неравенства често се определят като фактор за намаляване на легитимността на ЕС, тъй като свидетелстват за провал да се постигнат някои от основните цели на Съюза, например – да повиши благосъстоянието на своите граждани, независимо от региона, в които живеят.

Инструментариум и принципи на Европейския съюз за регионално развитие:

  • Структурни фондове (СФ);
  • Приоритетни цели на СФ;
  • Фонд за сближаване (Кохезионен фонд);
  • Регламенти;
  • Кредити от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);
  • Инициативи на Общността;
  • Райониране и статистика;
  • Децентрализирано управление и засилен контрол;
  • Многогодишно планиране и резерв за изпълнение;
  • Принцип на „по-голямата концентрация”;
  • Специална подкрепа за страните-кандидатки.

На 27 юли 2000 г. Министерският съвет на Република България обособява шест района за планиране на територията на страната. Законът за регионално развитие, влязъл в сила на 20 февруари 2004 г., урежда обществените отношения, свързани с планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, държавното подпомагане, наблюдението, контрола и оценката на регионалното развитие. Стратегическото планиране за постигане на целите на регионалното развитие е предвидено да се осъществява чрез разработването и изпълнението на Национална стратегия за регионално развитие и Областни стратегии за развитие.

Всеки от районите за планиране обхваща територията на няколко области в страната. През месец декември 2007 г. границите на някои от районите са променени поради изискване от Евростат за териториалните единици в рамките на Европейския съюз, според които в един регион трябва да живеят минимум 800 хиляди и максимум 3 милиона жители.

Южният централен район (ЮЦР) обхваща областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково с общо 58 общини.

През територията му  преминава  един от основните коридори на TEN-T мрежата, преминаващи през страната – „Ориент/Източно-Средиземноморски”, като се обслужва от двете автомагистрали „Тракия” и  „Марица”.

Автомагистралните връзки и пътищата, които са част от TEN-T мрежата имат важна роля за осигуряване на интеграцията на района в европейската пътна мрежа и на достъпа до световните пазари на стоки и суровини, но вътрешно регионалните комуникации са по-затруднени. Пътищата от висок клас обслужват предимно централната територия на района, докато южните територии разчитат преди всичко на регионалната пътна мрежа. Оптимизацията и реконструкцията на пътищата в тази част на ЮЦР ще създаде по-добри условия за развитие на туризма и разгръщане потенциала на планинските райони, включително за предлагане на съвместни регионални туристически продукти с граничните райони на съседните Гърция и Турция.

На територията на ЮЦР има общо 1298 населени места, от които 54 градове. По данни на НСИ към 31.12.2018 г. населението на ЮЦР е 1 410 248души, което е намаляло с 60 859 човека в сравнение с данните от последното преброяване през 2011 г.

Степента на урбанизация (градското население) е 67.6 %, при средна стойност за страната 73.5%, като районът се нарежда в групата на районите с по-слаба урбанизираност. Въпреки че на територията на района има 54 градски центъра (най-много от всички райони), само 9 от тях са с население над 20 хил. души. Най-големият град на територията на района е град Пловдив (втори по големина в страната) с население 346 893 д.

На ниво община, 50.0 % (29 бр.) от общините в ЮЦР се класифицират като слабо урбанизирани (периферни), 44.8 % (26 бр.) са средно урбанизирани (междинни) и само 5.2% (3 бр.) са силно урбанизирани (централни). Слабо развитите периферни общини са с малко население и без изявен град-център  и те се нуждаят от целенасочена подкрепа за преодоляване на основните проблеми. Слабо урбанизираните селски общини са разположени предимно в южната, родопската крайгранична територия на района, където формират типична периферия с проблеми.

На територията на района съществуват природни и антропогенни зони и фактори (реки и язовири, пещери, природни местности, религиозно и културни обекти, населени места с етнографско значение, недвижими културни ценности и обекти с археологическа стойност), които биха могли да се използват по-пълноценно за разнообразяване на туристическия продукт, за увеличаване на приходите и целогодишна заетост в повече части от територията на района.

Съхраненото биоразнообразие и наличие на най-много защитени зони по Натура 2000 – голяма част от Национален парк „Централен Балкан”, част от Национален парк „Рила” и целия масив на Родопите, 11 резервата, 9 поддържани резервата, 155 защитени местности и 98 природни забележителности, са потенциал за развитието на туризма. Уникалната природа, културните ценности от различни епохи, съхранените бит и традиции в отдалечени гранични общини и територии, подходящо експонирани и брандирани, са предпоставка за извеждане на идентичността на ЮЦР като водеща дестинация за културен туризъм, ориентиран към незасегнати от урбанизацията територии.

Националната концепция за пространствено развитие сегменти от територията на ЮЦР попадат в две основни Според и три второстепенни урбанизационни оси. В тази връзка районът е включен най-силно като териториален носител на развитие в страната.

Докато районът има силно присъствие в националното пространство, той заема периферно място в Европа поради отдалеченост от важните европейски икономически центрове и не може да се възползва от ефектите на териториалната близост.

Предимствата на района се изразяват в наличието на две държавни граници. Тази географска близост влияе върху икономическото развитие на района чрез осъществяването на различни взаимноизгодни връзки, развитие на процесите на трансгранично сътрудничество, осигуряване на достъп до едно от най-големите пристанища в Югоизточна Европа, това в Александруполис.

С важно значение са и двете безмитни зони в ЮЦР – Свиленград и Пловдив и изграждането на интермодалните терминали в тези градове.

Чрез изградения автомобилен и ж.п. транспорт се осигуряват добри възможности за търговски контакти със страните от Европа, Близкия и Среден Изток.

В района е ситуиран град Пловдив, който е вторият по големина град в България. Градът е най-динамично развиващия се център в Южна България. Чрез своите многостранни връзки със съседните общини той влияе върху цялостното развитие на областта и района. Формиращата се функционална зона около Пловдив обхваща 6 общини и в нея се генерира близо 1/10 от производството в страната. Благодарение на сериозните инвестиции и привличането на човешки капитал Пловдив отбелязва едни от най-високите темпове на растеж сред икономическите центрове в страната за последните пет години. Продължаващото привличане на капитал и хора към тази функционална зона заради подходящата инфраструктура, синергиите със съществуващия бизнес и развитието на клъстери, социалната среда и квалифицираните трудови ресурси, са в основата на бъдещото развитие на областта и ЮЦР. Важен обединяващ елемент на този процес е „Тракия икономическа зона” (ТИЗ).

Два основни фактора все повече променят ролята на фактор „Местоположение” в 21 век. Първият фактор е осигурената степен на транспортната достъпност и свързаност, допринасяща за бърз и удобен достъп до различни пазари, мобилност по отношение прилагането на труд и ползването на услуги.

Вторият фактор, който се превръща в решаващ, е развитието на дигитализацията, която позволява включване в различни дигитални мрежи и пространства с оглед развиване на значителен обем икономически функции. Развитието на веригите на аутсорсинг и успешното включването на България и Южен централен район в тях, е един пример в това отношение.

Транспортната достъпност и свързаност на ЮЦР, въпреки наличието на пътищата с национално и международно значение (автомагистрали и първи клас), е незадоволителна и не осигурява необходимото транспортно обслужване на целия район, главно поради ограничено развитата първокласна мрежа (с най-нисък относителен дял за страната).

На територията на ЮЦР е разположено летище Пловдив. Летището е специализирано в обслужването на чартърни туристически полети. Изпълнява и функции на резервно летище на летище София.

Дигитализацията без съмнение е най-важният, силно трансформационен процес на съвременния живот.

Независимо че се наблюдава известно подобряване на показателите за цифрова свързаност в страната и районите, в последните години се регистрира изоставане особено в сравнителен план с останалите държави на ЕС.

Класирането на България по отношение на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2019 г. я поставя на последно място сред останалите страни на ЕС. Според оценките на Европейската комисия, страната има сравнително добри резултати в областта на свързаността, особено по отношение на широкия достъп до свръх-високоскоростни и мобилни широколентови мрежи. Отбеляза се и постигнатият значителен напредък по отношение на развитието на електронното правителство, с все по-голям брой потребители и широко предлагане на цифрови обществени услуги за предприятията.

През 2018 г. 73.7% от домакинствата в Южен централен район имат достъп до интернет (средно за страната – 72.1%). Област Пазарджик отчитат най- ограничен достъп в района –67.8%, а с най-високо покритие с интернет са областите Пловдив и Кърджали – съответно 74.4% и 84.4%. По-отдалечените и слабо населени места в периферните територии са затруднени в своите комуникации в социален и икономически аспект, изолирани от обществения и културен живот в страната. Осигуряването на достъп до он-лайн услуги на хората, живеещи в слабонаселените и отдалечени райони цели преодоляването на тези тенденции и стимулиране на социалното сближаване.

Основните предизвикателства пред България и ЮЦР са свързани с много ниското ниво на умения в областта на цифровите технологии у населението (както и сред младежите) и ниското ниво на внедряване на цифрови технологии в стопанската дейност.

Нeзaвиcимo oт тoвa, чe в мнoгo cфepи пo oтнoшeниe нa инфopмaциoннитe тexнoлoгии и ИТ yмeния нашата страна имa вoдeщa poля, пo oтнoшeниe нa мacoвитe yмeния нa paбoтeщитe в дигитaлни ĸoмпeтeнтнocти, тя изocтaвa. 40% oт paбoтoдaтeлитe в Бългapия ce oплaĸвaт, чe имa нeoбxoдимocт oт пoвишaвaнe нa ИТ yмeниятa нa paбoтнaтa cилa.

България  е значително  под  средния  резултат в измерението  „Човешки  капитал”, като цялостното равнище на умения в областта на цифровите технологии е сред най-ниските в ЕС. Делът на хората поне с основни умения в областта на цифровите технологии е около 29% от българското население, докато средно за страната този дял е 57%. Едва 11% от хората притежават умения над основните , което представлява по-малко от една трета от хората от средната стойност за ЕС.

Оценките показват, че България е една от държавите с най-висок риск по отношение на развитие на глобализационните процеси поради характера на нейната икономика.

Основен фокус на политиката за устройство и развитие на пространствените структури следва да бъде засилването на конкурентоспособността на българските райони на национално, европейско и глобално равнище, за да се поддържа икономическият растеж и да нарастването на благосъстоянието.

Европейската комисия прави оценка на конкурентоспособността на районите на всеки три години. През 2019 г. определеният Индекс за регионална конкурентоспособност (RCI) класира ЮЦР на 237 място от 268 района в ЕС, като районът е на второ място в страната след ЮЗР. Индексът включва 11 показатели, които измерват различни аспекти на конкурентоспособността и са разпределени в три групи: базови, ефективност и иновации. Базовите показатели са свързани с институциите, макроикономическата стабилност, инфраструктурата, здравеопазването и базовото образование. Показателите, измерващи ефективността, са равнището на висшето образование и обучението през целия живот, големината на пазара и работната сила. Развитието на иновациите се измерва чрез технологичната готовност, бизнес средата и иновациите. Определената стойност на индекса за конкурентоспособност се движи в границите от +1.08 за района на Стокхолм до -1.61 за район на Гърция през 2019 г.

Направените оценки имат за цел да покажат в сравнителен план между районите в ЕС как се променят основните фактори в отделните райони, въздействащи върху неговата конкурентоспособност.

Южен централен район, както и всички български райони, значително изостава спрямо развитите европейски райони  и тези на новите страни – членки на ЕС по показателя Иновации.

Всички български райони, с изключение на Югозападен, попадат в групата на „скромните иноватори” (групата с най-ниски показатели, характеризиращи иновационното развитие).

Отбелязаното изоставане на иновационното развитие на района спрямо изискванията за успешно вписване в глобализационните процеси и развитието на конкурентни производства извежда като основно предизвикателство пред развитието му ускореното развитие на иновациите, което трябва да се подкрепи от националната иновационна политика .

Решаващ фактор за регионално развитие са инвестициите като източник на капитал, нови работни места и често пъти нови технологии. Те увеличават потенциала на икономиката на ново, по-високо ниво и са предпоставка не само нарастване на БВП в конкретната година, но за бъдещ растеж и в следващите години.

В ЮЦР през периода 2011-2018 г. са инвестирани 21,527 млрд. лв, 14.3% от националните инвестиции. Най-привлекателната инвестиционна дестинация е област Пловдив.

Преките чуждестранни инвестиции са основен източник на капитал и на трансфер на технологии. Като част от отбелязаната инвестиционна активност привлечените ПЧИ в ЮЦР са 12% от общите за страната, в т.ч. в област Пловдив те са 7.7%.

Политиката за преодоляване на демографската криза в района трябва да е насочена към подобряване  на  инвестиционната  среда,  защото  инвестициите  са тези,  които  създават работни места и доходи, като по този начин задържат и привличат млади хора в тези области.

В последните десетина години протичащите динамични процеси на структурни промени в икономиката все по-ясно открояват необходимостта от обособяването и развитието на нови индустриални терени, които да поемат новите производства.

Концепцията и развитието на индустриалните зони безспорно е резултат на процеси, които текат в икономиката, но другият важен фактор е успехът на водещите инвестиционни дестинации у нас – София и Пловдив. Комбинирането на град с широка периферия и развити индустриални терени, работещи структурирано като инвестиционни дестинации пред  чуждестранни  инвеститори,  определи  концепцията  на  индустриалните  зони  като важен фактор за пространствено развитие. За наблюдаваната понастоящем засилена местна инициатива за изграждане на индустриални зони допринесе и успехът на клъстер „Тракия икономическа зона” (ТИЗ).

Съществуват различни форми на организация и управление на индустриалните зони. В Пловдив водещият фактор е частната инициатива (на практика имаме частен оператор на зоната, която е публично-частна инициатива като обединение на 6 индустриални зони, 9 общини и 2 клъстера в сътрудничество с местните власти и институции на девет общини: Пловдив, Асеновград, Калояново, Куклен, Марица, Първомай, Раковски, Родопи, Стамболийски).

През периода 2021-2027 г. в ЮЦР се предвижда въвеждането на нови производствени терени. Този процес ще бъде съпроводен с търсене и въвеждане на нови форми за съвместна работа между бизнеса и образователните институции в района.

Опитът на индустриалните зони доказа, че ако се прилага успешно, те могат да помогнат за генериране на заетост, преки чуждестранни инвестиции, валутни приходи, износ и държавни приходи. В по-успешните случаи индустриалните зони също са помогнали за улесняване на усъвършенстването на уменията, трансфера на технологии, приемането на съвременни практики на управление, икономическата диверсификация и формирането на клъстери.

Демографските ресурси с техните образователни и квалификационни характеристики са един от решаващите фактори за регионалното развитие и растеж.

В сравнение с края на 2011 г. през 2018 г. населението на района намалява с 60 859 души, или  с 4.1%  (средногодишен темп  на  намаление  0.6%). 

В условията на демографски спад и застаряване на населението трудовият потенциал на района се свива значително. За да продължи нарастването на икономиката е необходимо ускоряването на неговата производителност чрез инвестиции в образование и умения.

Налице е тенденция за намаляване дела на нискообразованото население в района през последните години. Най-висока положителна промяна се отбелязва в област  Смолян, където делът на това население намалява от 21% през 2014 г. на 15.5 % през 2018 г. Всички останали области, включително Пловдив, са със стойности на нискообразованото население над средните за страната, което определя незадоволителни характеристики на работната сила в района.

Подобни неблагоприятни характеристики се отбелязват и по отношение на дела на населението на възраст между 25-64 години с висше образование. Всички съставни области са с показатели по-ниски от средните за страната през 2018 г

Като се има предвид изискванията за специализация на ЮЦР и съставните области в индустрия, която за да е конкурентоспособна в бъдещ период, следва да се основава на висококвалифицирана работна сила, е необходимо да се предприемат активни политики и мерки, водещи до реформиране и повишаване на гъвкавостта и качеството на образователната система, за привличане на децата и младежите към получаване на образование и умения, за да се отговори по-пълно на местните и регионалните нужди от професионални и технически кадри в различните сфери на икономиката.

Интегрираната териториална стратегия за развитие на ЮЦР отчита заложените в  Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. (НКПР) и нейната актуализация от 2019 г. (АНКПР) основните стратегически цели, а именно териториално, икономическо и социално сближаване.

Формулираната визия за развитие на ЮЦР има следното съдържание:

„Южен  Централен Район – привлекателно място за живеене, бизнес и туризъм,  с по- добри условия за комуникация и съхранено природно, и културно  наследство”.

На тази основа са определени следните приоритети за развитие на района:

Приоритет 1: Засилване на конкурентните позиции на ЮЦР чрез инвестиции във факторите на растежа

Обективно този приоритет ще се реализира чрез подкрепа на регионалната икономика за иновативност и технологично развитие и повишаване на добавената стойност. Необходимо е да се даде достатъчно тежест на значението и подкрепата на дейността на съществуващите научни организации в ЮЦР, които са Аграрен университет, Висше училище по агробизнес и развитие на регионите, Университет по хранителни технологии, ССА Институт по Зеленчукови Култури „Марица”, Институт за изследване и развитие на храните, Институт по овощарство, Институт по рибарство и аквакултури, както и Институт по растителни и генетични ресурси и Институт по тютюна и тютюневите изделия. Ще се наблегне особено на системата на образованието и дигитализацията на образователната, икономическа и административни сфери.

Приоритет 2: Подобряване на социалната и екологична среда

Имайки предвид, че основен фактор за определяне качеството на живот в даден регион е възможността за жителите му да получават висококачествени социални, здравни, културни и други обществени услуги, се предвиждат инвестиции както във физическите параметри на заведенията, където се предлагат тези услуги (сгради, оборудване и т.н.), така и с подобряване на „меката” инфраструктура, свързана с количеството и качеството на предлаганите услуги в тези заведения. В района има дефицит на инфраструктура за опазване на околната среда, а намаляване на негативното въздействие върху околната среда, включително посредством по-ефективно използване на ресурсите е приоритет залегнал във всички стратегически и програмни документи.

Приоритет 3:По–балансирано териториално развитие и намаляване на неравенствата

Териториално балансираният растеж ще се постигне чрез подобряване на свързаността в района и качеството на средата в населените места, укрепване на градовете центрове и ориентиране към полицентрично пространствено развитие.

За подобряване на свързаността на района в международен, национален и вътрешнорегионален план се планира да бъдат реализирани редица проекти за обновяване и разширяване на транспортно-комуникационната инфраструктура и изграждане на съвременна цифрова инфраструктура, осигуряваща достъп на всички населени места до интернет и получаване на базови електронни услуги.

Един от сериозните инструменти за насърчаване социално-икономическото развитие на граничните райони е активното трансгранично сътрудничество.

Дефинираните приоритети и стратегически цели се оценяват като изключително важни за развитието на района. Те ще бъдат изпълнени чрез взаимосвързани и интегрирани приоритети, които впоследствие ще бъдат обективизирани чрез мерки и дейности.