Както националната икономика в цяло, така и икономиката на Пловдивския регион страдат от недостига на капитал, от неговата слаба акумулация, което изисква разработването и прилагането на цялостна програма за решаване на капиталовия проблем както в национален, така и в регионален мащаб.
- Наличният национален капитал е недостатъчен и процесът на неговата акумулация твърде бавен за генериране на висок и устойчив икономически растеж;
- Въпросът за акумулацията на капитала не е обект на задълбочено обмислена стопанска политика на българската държава, базираща се на специфичен национален икономически модел, отчитащ както общите тенденции в развитието на Европейския съюз и процеса на глобализация, така и особеностите на страната;
- Българският бизнес е слабо капитализиран и неговата зависимост от банков кредит не само не намалява, но се засилва като следствие на една не съответстваща на неговите потребности кредитна политика;
- Преобладаващата част от акумулирания национален капитал се управлява от чуждестранни банки, които преследват тясно корпоративни интереси, които често влизат в противоречие с интересите на националната икономика;
- В продължение на почти две десетилетия широко пропагандираната вяра, че доминиращото присъствие на чуждестранни банки и разгръщането на конкуренцията ще доведат до разширяване на кредитирането и поевтиняване на кредита не се оправда;
- Необходимо е да се пристъпи към по-широкото и ефективно използване на утвърдили се и доказали своя стопански успех организационни форми и механизми за формиране на национален капитал за инвестиции в българския бизнес като кредитната кооперация чрез рестартиране на Българската асоциация на кредитните кооперации и организации за микрофинансиране (БАККОМ), изпълването на нейната работа с ново съдържание, както и разпространение на получилите през последните десетилетия форми на етично финансиране;
- Целесъобразно е учредяването и развитието на клъстер за етично финансиране като своего рода пилотен проект, който в случай на успех да бъде разпространен върху територията на цялата страна, проект, в центъра на който да бъде една Кредитна институция за дребен стопански и личен кредит.
При преобразуването на социалистическата общонародна собственост и на една значителна част от кооперативната собственост в частна по силата на множество, взаимосвързани причини беше унищожен значителен по обем национален капитал, резултат на един продължил десетилетия процес на акумулация. Националната икономика трябваше да се преобразува в пазарна в условията на невиждана дотогава в историята на българското стопанство декапитализация, сурова банкова криза в средата на 90-те години, тясно корпоративна инвестиционна политика на чуждестранните инвеститори, закупили силно обезценените „перли” на българската икономика и разтърсваща българското общество културна криза, резултат на прехода от колективистично съзнание и социално поведение към стопански и социален индивидуализъм. Дори и след 26 години на дълбоки преобразования и встъпване на страната в Европейския съюз контролираната от българския капитал част от икономиката е ниско капитализирана, което препятства нейното устойчиво развитие.
През всичките години на прехода се натрапва едно насаждано от определени среди на политическия елит впечатление, че едва ли не новата българска, пазарноориентирана икономика трябва да бъде изградена от чуждестранни инвеститори, а ролята на националния капитал се свежда до това той да бъде обслужващ и подпомагащ чуждестранния, но не и водещ. Дори и най-беглият поглед върху стопанската история ще потвърди истината, че една национална икономика, колкото и пазарна да е тя в смисъл на нейната отвореност, не може да бъде изградена преимуществено с чуждестранен капитал.
Присъствието на чуждестранен капитал е:
- първо, следствие на възможността от реализация на по-висока печалба от по-ниската цена на този или онзи фактор на стопанска дейност;
- второ, има временен характер, защото рано или късно цената на стопанския фактор, предизвикал чуждестранната инвестиция, ще се покачи до равнището на международния пазар и ще обезсмисли инвестицията;
- трето, представлява интерес за всяка слаборазвита икономика, защото чрез него се трансферира не притежавано от страната-домакин ноу-хау;
- четвърто, което не само че се подценява, но и безотговорно пренебрегва, е, че често изтеглянето на един или друг по-голям чуждестранен инвеститор може да доведе до сериозно дебалансиране на националната икономика.
Както развитието на страната като цяло, така и на Пловдивския регион се намират в силна зависимост от потока на чуждестранни инвестиции и средствата, отпускани от бюджета на Европейския съюз. С почти натрапчивото присъствие на темата за европейските пари в средствата за масова информация се създава впечатлението, че те имат вечен характер и че България ще може дори да ги използва в нарастващ размер. Това е обаче една илюзия, защото парите от бюджета на Европейския съюз имат временен характер. Въпреки публично изразяваното от европейските политици желание за укрепване на европейската интеграция, се забелязват сериозни центробежни сили и тенденции, които, за съжаление, в резултат на бежанската криза ще се засилват и които могат да доведат до преразглеждане на цялата система за безвъзмездно ползване на средства от бюджета на Европейския съюз. Богатите западноевропейски страни, осигуряващи средствата, предоставяни на слаборазвитите посткомунистически страни и поемащи основната тежест от бежанската вълна, която ще продължи с години и при определени условия ще се засилва, са шокирани от категоричния отказ на страните от Вишеградската група да поемат част от бежанския поток. Това неминуемо ще се отрази на разпределението на средствата от бюджета на Европейския съюз и без всякакво съмнение ще засегне и България. А това е сериозен риск за изостряне на капиталовия проблем в страната.
Въпросът за акумулацията на капитала не е обект на задълбочено обмислена стопанска политика на българската държава, базираща се на специфичен национален икономически модел, отчитащ както общите тенденции в развитието на Европейския съюз и процеса на глобализация, така и особеностите на страната. По силата на множество причини от политически и икономически характер ролята на акумулацията на национален капитал за генериране на висок и устойчив растеж е сериозно подценена, да не кажем, безотговорно пренебрегната.
Въпреки ниското равнище на данъчното облагане фирмите не могат да формират достатъчно доход, за да увеличат собствения си капитал, което ограничава възможността от разширяване на дейността. Зависимостта на българския бизнес от банков кредит не само не намалява, но се увеличава, не на последно място поради факта, че тежестта на критериите при отпускането на кредити от страна на банките лежи не върху предполагаемия, бъдещ паричен поток в резултат на използването на средствата от кредита, а върху пазарната стойност на изискуемите обезпечения. Освен това, банките в България избягват средносрочния и дългосрочен инвестиционен кредит, пък и повечето фирмите не могат да предоставят изискуемите обезпечения за този вид кредит. Преобладава личният и дребен търговски кредит. Навлизането на гаранционни схеми и фондове, както и фондове за рисков капитал не могат да решат проблема с финансирането на българския бизнес. Следва да се предприеме нещо радикално, за да може натрупаният под формата на спестявания на населението капитал да заработи за българската икономика.
В продължение на почти две десетилетия широко пропагандираната вяра, че доминиращото присъствие на чуждестранни банки и разгръщането на конкуренцията ще доведат до разширяване на кредитирането и поевтиняване на кредита не се оправда. Непазарно високите лихви, предлагани от банките с цел привличане на депозитите на населението, оскъпяват цената на отпусканите кредити и затрудняват тяхното обслужване от длъжниците.
Присъствието на чуждестранни банки от страни, обхванати от банкови кризи или имащи сериозни проблеми в банковия сектор, са канал за дестабилизация на банковия сектор. Гарантирането на влоговете съвсем не означава, че изпадането на една или друга банка в затруднение не може да разтърси икономиката, както това нагледно беше продемонстрирано от „Корпоративна търговска банка“. Първо, защото въпреки широко рекламираната гаранция на влоговете, фондът не разполага с необходимите средства, и второ, санирането на кредитен портфейл на фалирала банка често води до вълна от фирмени фалити.
Все по-широко разпространение в Европа и света получават „етичните инвестиции” и „етичното банкиране” като реакция и форма на недоволство на населението и бизнеса от пазарното поведение на традиционните банки и особено след глобалната финансова криза с нейния апогей, фалита на една от най-големите инвестиционни банки „Lehman Brothers“ през септември 2008 г. В най-общи линии те имат за цел насочването на паричния ресурс, формиран под формата на спестявания на населението към финансирането на стопанска дейност, съответстваща на ценностна система, в центъра на която стои човекът с неговите материални и духовни потребности. Те все повече се разглеждат като алтернатива на инвестициите с цел постигане на максимална индивидуална печалба, поради което често се разглеждат като „инвестиции за общото благо”.
„Етичните инвестиции” и „етичното банкиране” са не само форма за акумулация на капитал, но в тях се отразява и своего рода укрепване на самочувствието на дребния спестител по отношение на банките. Ако досега той е разглеждал банките като единствено място за съхраняване на своите спестявания, то сега той все по-силно осъзнава, че не той, а банките са в крайна степен зависими от него, от готовността му да предостави на тях тези спестявания, както и това, че спестяванията могат да бъдат инвестирани така, че да бъдат използвани за цялото общество, а не да бъдат използвани от традиционните банки за постигане на техните тесни корпоративни интереси.
Политики:
- Създаване на Регионален етичен фонд за финансиране на проекти в областта на Индустрия 4.0 и изкуствения интелект“ – на принципа на акционерното участие
- Регионален тестов център за апробиране на технологии от Индустрия 4.0 и проектни предложения по Рамкова програма „Хоризонт 2020“ с Печат за високи предложения, но неполучили финансиране
- Интегриране на ЮЦР с водещи региони от ЕС в използването на програми и мрежи, свързани с развитието и прилагането на Индустрия 4.0
- Държавна финансова интервенция в разработването и въвеждането на модела РИМИС, целящ повишаване на ресурсната ефективност на региона
- „Регионален център за създаване и прилагане на нови финансови инструменти“ с цел разширяване на обхвата на финансиране и достигане до възможно най-голям брой регионални бенефициенти – към „Етик финанс“ АД
- Създаване към Фонда на фондовете на „Регионален фонд за начално финансиране на предприятията“
- Създаване на „Регионален фонд за рисков капитал“ за последващите етапи от развитието на предприятията
- ББР да създаде „Регионален гаранционен фонд в ЮЦР“ вместо противоречивите и неефективни общински гаранционни фондове
Bulgarian
English