Центрове за научни изследвания и иновации (ЦНИИ)
България има Стратегия за развитие на научната дейност[1], разработена с разбирането, че научните изследвания, технологичното развитие и иновациите са двигател на съвременната икономиката в модерните общества.
Инструментите за провеждане на политиката за научните изследвания и иновациите са насочени към национални тематични програми в приоритетните области и секторните програми, съвместно с министерства и агенции. Предвижда се подпомагане на научни комплекси в приоритетните направления и специфични механизми за провеждане на научни изследвания за неотложно възникнали потребности.
Иновациите са най-доброто средство за възстановяване на българската икономика и справяне с предизвикателствата пред обществото. Излизането от финансово-икономическата криза ще се базира на експортно-ориентираните иновативни предприятия. Стабилната фискална и макроикономическа позиция на страната позволява да се подобри средата за иновативни експортни предприятия чрез въвеждането на устойчива и модерна държавна иновационна политика. Основната стратегическа цел на страната в тази област е развитие на конкурентна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура за превръщане на българската икономика в икономика на знанието, базирана на устойчив растеж, с възможности за посрещане предизвикателствата на глобализиращия се свят.
Иновационният потенциал на икономика ще се повиши чрез технологично обновяване и повишаване на производителността, повишаване на броя на заетите във високотехнологичните отрасли, нарастване на износа на високотехнологичните продукти и привличане на инвестиции в технологични отрасли.
Създаването на високопроизводителна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура е възможно само чрез стимулиране на иновативната активност и научните изследвания. Една от оперативните цели в тази насока, свързана с развитието на националното пространство е изграждане на подходяща инфраструктура – научна и иновационна – инкубатори (поне по един във всяка област), изследователски центрове за върхови технологии, центрове за технологичен трансфер, технологични паркове;
Политиката за иновации урежда обществените отношения, свързани с: националните приоритети в областта на иновациите, условията за реализация на държавната иновационна политика, стимулите за иновации, създаването на фонд за иновации. Съвременната нормативна база ще гарантира устойчивост на политиките, въвеждане на съвременна организация и управление на иновационните процеси между всички субекти на националната иновационна система.
Достъпът до високоскоростен и свръхвисокоскоростен Интернет ще играе ключова роля в осигуряването на платформа за подкрепа на иновативността във всички икономически отрасли, както в миналото това са направили секторите на електроснабдяването и транспорта. Въвеждането на свръхвисоко скоростни отворени и конкурентни мрежи ще стимулира благоприятен цикъл на развитие на цифровата икономика, който ще даде възможност на нови, изискващи широколентов достъп услуги, да се разгърнат и да подхранят нарастващото търсене от страна на гражданите и бизнеса. Развитието на икономиката на бъдещето ще се базира на структурирани мрежи, основаващи се на икономика на знанието, в чийто център ще бъде Интернет. Развитието на мрежи и интерактивни приложения ще гарантира широко прилагане на дистанционните форми за обучение, достъп и трансфер на подходящи знания, както за ученици и студенти, така и за специалисти, повишаващи квалификацията си или променящи професията си във връзка с динамичните изменения на пазара на труда. Изграждането на сигурни и надеждни електронни съобщителни мрежи за достъп до широколентов интернет ще стимулира иновациите и икономическия растеж.
В аспекта на националната територия, звената за развитие на научни изследвания и иновации ще са разположени в центровете от първо, второ и трето ниво от модела ”умерен полицентризъм”. Тези звена ще са към държавните ВУ и техни филиали, БАН и Селскостопанска академия, както и специализираните аграрни институти с опитните си станции и полета. По-специфични институции от този тип ще са Университетските болници, Националните центрове по опазване на общественото здраве, Националната служба по растителна защита, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Националният исторически музей, Националният археологически институт с музей към БАН и Националният политехнически музей.
Наред с това ще се заложи на стимулиране на мобилността на учените и подкрепа за развитието на кариерните центрове и регионалните звена за мобилност на учените, като част от Европейската мрежа за мобилност.
В проекта РИМИИ – Пловдив се предвижда създаването на ЦНИИ като съвместна дейност и финансиране от Пловдивските ВУЗ-ове и колежи и пловдивските индустриални клъстери и предприятия:
- ЦНИИ по балнео туризъм съвместно с ВМИ, УХТ и клъстери;
- ЦНИИ по технологии и информатика, съвместно с ПУ „Паисий Хилендарски” и клъстери;
- ЦНИИ по преработвателната промишленост съвместно със Селскостопанската академия, УХТ и клъстери;
- ЦНИИ по високотехнологична индустриализация, съвместно с Технически университет – Пловдив
Политики:
- Създаване на „Регионален ЦНИИ по балнеотуризъм“
- „Регионален ЦНИИ по технологии и информатика“
- „Регионален ЦНИИ по преработвателна промишленост“
- „Регионален ЦНИИ по високотехнологична индустриализация“
- Създаване на „Регионална мрежа от звена за НИИ“ в центровете от първо, второ и трето ниво от модела умерен полицентризъм
- Регионален академичен център на БАН – споделена научна инфраструкура
- Регионален център за нано и био храни в ЮЦР
- Регионален иновационен център (РИЦ) по лазерни и оптични технологии в ЮЦР
- „Лаборатория по лазерна безопасност“ на Пловдив Тех Парк – прерастване в „Регионална лаборатория за технологични изпитания“
[1] Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 – www.minedu.government.bg
Bulgarian
English