В последните години стават все по-очевидни проблемите, които се очертават при навлизането на глобалната икономика в Европа и България за растежа на стопанството и благосъстоянието на гражданите в регионалните икономически и социални модели.
Авторите на настоящите предложения считат, че глобалните процеси и регионалните стопанства (регионалната икономика) не трябва да се противопоставят, а да се синхронизират в модели на взаимодействие и конкуренция.
Съществуват не малко примери в света и Европа, където определени области и региони успяват да намерят моделите на растеж и да спрат нарастването на опасното неравенство. Защото създават интелигентна икономическа инфраструктура, която се изгражда с участието на регионалното ръководство.
Обществото също е недоволно, че не се предлагат цялостни модели за икономическо и социално развитие, нито от политиците, нито от икономистите и учените. Същевременно тече една „тиха революция” и недоволство от работата на банковата и финансовата система, която генерира криза след криза.
Очевидно липсват идеи, но липсва и смелост на държавно и регионално ниво да се започне моделиране и планиране (дългосрочно) на един регионален икономически модел, който да бъде успешен за своите жители и бизнес-структури.
Създаването на РИМИС – Пловдив има за важна цел формиране на специални и приоритетни условия на локалната територия на Пловдивска област.
Формирането на повече принадена стойност при функционирането на Пловдивската икономика обуславя по-висок жизнен стандарт за населението на тази територия.
В този регионален модел се определя увеличаване на дела на индустриализацията в областната икономика.
От изключително важно значение за получаването на по-голяма принадена стойност на произведените в региона индустриални продукти е използването на онлайн бизнес модели за продажби извън региона и по света. За интернационализацията на Пловдивската икономика са необходими:
- Известните онлайн модели В2В, В2С, С2С и другите технологични бизнес отношения;
- Приобщаване на „Бизнесмрежа на българите по света” към бизнес мрежата на Пловдивските предприятия чрез нейните информационни и комуникационни технологии.
За формирането на политика за повече индустриализация и политика на ускорена и високотехнологична интернационализация в Регионалния икономически модел в Пловдивска област, са необходими разработването на сериозна високотехнологична и интелигентна инфраструктура:
- Нова високотехнологична информационна и комуникационна инфраструктура, покриваща целия регион;
- Регионална пътна карта за научна инфраструктура за иновационна дейност по трите приоритетни направления чрез Иновационни центрове за:
- Информационно комуникационни технологии (ИКТ);
- Хранително-вкусова, парфюмерийна и фармацевтична промишленост;
- Туризъм – СПА, уелнес и балнео.
- Финансова инфраструктура, обезпечаваща финансирането от български и международни източници.
Авторите на Предложението за формиране на РИМИС – Пловдив, считат, че изградената пътна инфраструктура и пазарното участие на пловдивския и чужд частен бизнес, формират Пловдивска област в един естествен център и Пример за създаване на регионален проект. В този проект „невидимата” ръка на пазара ще се срещне с грижата на община и ЕС за създаване на нов тип високотехнологична и интелигентна инфраструктура за осигуряване на изпреварващо развитие на региона, сравнено с общия български модел на икономически и социален модел.
Повече индустриализация по приоритетни отрасли и интернационализация чрез новите технологии, безспорно ще доведе до по-висок жизнен стандарт на живеещите в региона.
Световният опит е доказал, че когато една територия (държава, град, регион) се насити с интелигентна инфраструктура и чрез нея с:
- пари и финансиране от свои и чужди източници;
- достъп до научни и приложни разработки от родни и световни институти;
- комуникация и информационни връзки със света и в мрежите,
то растежите на регионалната икономика, стандарта на живот и социалните придобивки растат с по-големи темпове от държавната или континентална стопанска система.
Защо предложенията са за Пловдив и Южен централен район?
Просто защото Пловдив се развива, макар и с различно темпо.
През 80-те години Пловдивски окръг формираше една десета от българската икономика. Формираха се традиции в машиностроенето и електрониката.
Развиха се хранително-вкусовата и парфюмерийната промишленост.
Укрепнаха уникални висши учебни заведения – УХТ, ПУ „Паисий Хилендарски“, ТУ и други.
В последните години Пловдив се определи като първенец на аутсорсинга и софтуерните фирми.
Да споменем за балнеологията в гр. Хисар, за червеното вино „Мавруд“ на Асеновград, Пловдивския международен панаир и много други призови места в българските класации.
В Европа и в България, в частност е възможно да се създаде една икономическа ситуация (пилотен проект) за комплексно съчетание на процесите на глобализацията и съвместното им съществуване с европейски (в частност – български) регионални икономически и социални модели.
Пловдив или Пловдивска област е едно много добро съчетание на един комплексен подход на държавното и общинско ръководство, на бизнеса и науката и на гражданите и обществените организации за проект за регионален икономически и социален модел.
В този модел трябва да се увеличи делът на новата високотехнологична индустриализация, така както е описано в „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г.” създадена от ГСНВТИ от Пловдивски авторски екип, „тинк-тенк” групата около Списание „Финанси“ (www.financebg.com).
При повече индустрия и наука в икономическия и социален модел се получава повече принаден продукт, който повишава качеството на живот и стандарта на жителите и бизнес-структурите.
Инициативата за „Етично финансиране на предприемачеството” е също с пловдивски корен чрез създадения Клъстер, който проектира учредяването на етична кредитна институция.
В Пловдив е и седалището на БАККОМ (Българска асоциация на кредитните кооперации и организации за микрофинансиране), която рестартира дейността си на 12.11.2015 г. като увеличи значително своите членове и има европейска подкрепа на нови законодателни инициативи за финансиране на малки и средни предприятия.
В Пловдив е и водещия Международен панаир, който може да инициира виртуални модели на презентация на местния бизнес и да допринесе за неговата интернационализация (www.fair.bg).
В Пловдив е и седалището на „Е-бизнес Клъстер” и неговия реализиран вече проект „Бизнесмрежа за българите по света“ (www.atlasnet.bg) за развитие на онлайн бизнеса и електронните продажби в целия свят.
В Пловдив е и уникалният Университет по хранителни технологии – УХТ (бивш ВИХВП), който е двигател на местната преработвателна промишленост и производител на висококвалифицирани кадри за нея.
В Пловдив все още има голямо струпване на кадрови потенциал, както в индустриалната, така и в интелектуалната сфера. Нивото на технологична грамотност е на завидна висота.
Пловдив беше европейска столица на културата за 2019 г., което допринесе за интелигентното отношение към икономиката на хиляди местни граждани и формиране на нови европейски практики.
В Пловдив е и седалището на силната Пловдивска православна епархия и на Католическата общност в България, които са пазители на духовните европейски ценности на човешкия „трудов морал”.
Bulgarian
English