Успешната регионална инвестиционна политика изисква заделянето на средства в бюджета на страната за нейното финансиране. Илюзорно е да се мисли, че тя може да бъде финансирана само със средства на частния капитал или от преки чуждестранни инвестиции.
Целесъобразно е към шестте регионални центрове да се създадат и регионални фондове за финансиране. По същество това ще бъдат агенции за предоставяне на кредити за инвестиционни нужди. Средствата на фондовете могат да се набират чрез емисия на облигации, които да бъдат гарантирани или от правителството или от местната власт.
Очевидно е, че доминираните от чуждестранен капитал български банки ще продължат своята кредитна политика, насочена към предоставянето на ипотечни и потребителски кредити, както и кредити за оборотни средства на фирми, предимно от сферата на услугите. Едва ли може да се очаква, че дъщерните банки на западноевропейските банкови институции ще се насочат към финансиране на дългосрочни инвестиции в българската индустрия, въпреки високата ликвидност на банките в България.
Високата ликвидност на банковата система продължава да се обуславя от нарастващите депозити на населението и сравнително слабото търсене респ. предоставяне на кредити от банките. Обезпокояващ е фактът, че банките в България увеличават чуждестранните си активи и намаляват чуждестранните си пасиви.[1] Това означава, че те пласират своята свободна ликвидност в чужбина, предоставяйки я първо на своите централи или инвестирайки я във високоликвидни финансови инструменти и връщат взетите от централите средства (краткосрочни и дългосрочни кредити). По такъв начин една значителна част от спестяванията на българските граждани и свободната ликвидност на родни фирми не се насочва в реалната икономика. Затова е срочно необходима концентрация на финансови ресурси, както по линията на бюджета, европейските фондове и финансовите институти, контролирани от български капитал, така и по линия на привличане спестяванията на населението с помощта на емисии от държавно гарантирани облигации.
Фондове за рисков капитал
Въпреки че в България вече работят няколко фондове за рисков капитал, тази форма на финансиране се намира все още в един зародишен стадий. Налице е сравнително голям потенциал за нейното развитие като следствие на преобладаващото място на малките и средните предприятия в българската икономика. Целесъобразно е да се изградят фондове за рисков капитал, които да подпомогнат създаването и пазарното позициониране на фирми в сферата на индустрията, напр.:
- Фонд за рисков капитал за участие в капитала на съществуващи и новоучредявани фирми в сферата на високотехнологичната индустриализация и особено във фирми в областта на информационно-комуникационните технологии – High Tech Industries Venture Capital.
- Фонд за рисков капитал Organic Food Industries Venture Capital, инвестиращ във съществуващи фирми на биоземеделието и хранително-вкусовата промишленост, както и в балнеолечебния туризъм, уелнеса и спа-индустрията извън традиционните им центрове с цел разкриване на нови работни места, съживяване на засегнати от деиндустриализацията и обезлюдяването райони.
Регионални гаранционни фондове
Очевидно е, че съществуващият Национален гаранционен фонд, дъщерно дружество на Българската банка за развитие, издаващ гаранции за получаване на кредити за оборотни средства и инвестиционни нужди, за участие в търг, за добро изпълнение, за изплащане на кредит на износител и особено за научноизследователска и развойна дейност и за внедряване на създадените нови технологии в индустрията не е достатъчен да разшири базата за финансиране на високотехнологичната реиндустриализация и съживяването на традиционната индустрия. Той следва да бъде допълнен с мрежа от регионални гаранционни фондове.
Създадените през последните години общински гаранционни фондове се развиват доста противоречиво. Пък и размерът на поеманите гаранции е сравнително малък от гледна точка на финансовите нужди на предприятията от сферата на индустрията. Целесъобразно е да се създадат шест регионални гаранционни фонда в София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и Видин, които заедно с Националния гаранционен фонд да образуват единна система и работещи на основата на единни принципи и критерии. Регионалните гаранционни фондове следва да се учредят с капитал в размер на 50 млн. лв, като той може да се набере чрез емисия на дългови инструменти, емитирани от областните управи и пласирани както на българския, така и на международния капиталов пазар. Максималният размер гарантираните кредити следва да бъде повишен до 5 млн. лв. Новите регионални фондове следва да се разглеждат като допълнение и по-нататъшно развитие на вече изградените общински гаранционни фондове за развитие на малките и средни предприятия.
Краудфъндинг
Съществуват реални възможности за използване на предимствата на сrowdfunding (краудфъндинг) за мобилизиране на финансови средства от широката публика. „Crowdfunding” е нова, алтернативна форма на финансиране в сравнение с традиционния банковия кредит и бързо разпространяващият се през последните десетилетия рисков капитал, нов начин за хората с интересни идеи (предприемачи, научни работници, хора на изкуството, обикновени граждани) да набавят необходимите им средства за тяхната реализация, обръщайки се към широката публика с молба за финансиране. Многобройни примери на събиране на значителни суми от средства през последните години доведе до рязко нарастване на обществения интерес към „crowdfunding”. По данни на Европейската комисия с помощта на тази нова форма на финансиране в Европа са реализирани повече от половин милион проекти. През 2012 г. са събрани 735 млн. евро, през 2013 г. повече от 1 млрд. евро[2] Това развитие е твърде обещаващо. Събраните средства вече надхвърлят обема на средствата, предоставяни от т.н. бизнес-ангели (заможни граждани с професионален опит предоставят временно средства и знания на новосъздадени фирми). По данни на Центъра за стратегия и оценка на проучванията (Center for Strategy and Evaluation Studies) през 2010 г. бизнес-ангелите са предоставили на бизнеса 660 млн. евро.
„Crowdfunding” се превръща в сериозен конкурент и на рисковия капитал, който през 2012 г. е инвестирал около 7 млрд. капитал. Разбира се, новата форма на финансиране не може да се сравнява с пазара на потребителския банков кредит, чиито обем надхвърля 6 трилиона евро. Нуждаещият се от финансиране за реализация на определен проект се обръща към широката публика online или offline. Това става обикновено с помощта на Интернет, с използването на социалните медии.
Въпреки характера на пряка връзка между този, който се нуждае от пари и този, който ги предоставя, при „crowdfunding” обикновено се използва определена уеб-базирана платформа, през която нуждаещият се обръща към широката публика и чрез която се набират средствата.
„Crowdfunding” не е хомогенна концепция. Тази форма на финансиране се движи в диапазона между благотворителност и спонсорство до финансиране с цел реализация на доход.
Краудфайнансигът е изключително удобна форма за финансиране на малки фирми в малки населени пунктове, където хората се познават и се ползват с взаимно доверие. Финансирайки бизнеса на свои роднини и съседи, хората получават възможност да формират допълнителен доход чрез участие в печалбата и с това да допринесат за развитието на потреблението и в крайна сметка на регионалната икономика.
В тази връзка е целесъобразно парламентарна инициатива за създаването на законодателна рамка за функциониране на краудфайнансинга.
Политики:
- Създаване на „Регионален инвестиционен фонд“ чрез емитиране на дългови ценни книжа
- Създаване на два регионални фонда за рисков капитал:
- High Tech Industries Venture Capital – за инвестиции в Индустрия 4.0
- Organic Food Industries Venture Capital – за инвестиции в биоземеделие и ХВП
- ББР създава „ Регионален гаранционен фонд“ вместо неефективните общински инвестиционни фондове
- Нормативно регламентиране и стимулиране развитието на Кроудфъндинга в България
[1] Българска народна банка: Икономически преглед 2/2013, стр. 25
[2] Communication on Crowdfunding in the European Union – Frequently Asked Questions, European Commision, 27 March 2014.
Bulgarian
English