Понятието интернационализация включва всички дейности, отнасящи се до връзките с чуждите пазари, които една фирма предприема. Политическите и икономически промени в глобален мащаб безспорно оказаха влияние върху понятието до такава степен, че днес то включва повече дейности, отколкото просто износа на стоки за други страни. Така интернационализацията може да приеме много форми като инвестиране в чужда страна (преки чужди инвестиции), формиране на партньорства с чужди компании, наемане за подизпълнители на чужди експерти, участие в международни мрежи и много други.
В исторически план интернационализацията на бизнеса започва едновременно с възможността на човек да прекосява моретата и преминава границите, а самият термин може да бъде интерпретиран и определян от различни гледни точки.
Броят на малките фирми, работещи на международно ниво расте бавно, но сигурно. В резултат техният принос към глобалната икономика също става забележим – факт, който променя тяхното място като потенциален търговски партньор. Изследователите сочат, че времето между създаването на една фирма и нейната първа международна дейност е станало по-кратко – фактор, който кара МСП да действат бързо и организирано, за да бъдат в крак с развитието и новостите в икономиката.
Въпреки всичко всяко МСП, решило да се заеме с международна дейност (както в собствената си страна, така и извън нея), трябва да следва определена схема, включваща серия от дейности, които следва да бъдат интегрирани във фирмената стратегия. Тази група дейности ще формира стратегията за интернационализация на фирмата, която трябва да се базира на наличните й ресурси, тъй като липсата на ресурси може сериозно да застраши изпълнимостта на международните дейности, които МСП би желало да предприеме.
Стратегията за интернационализация е важен елемент от общата стратегия, който ще формира целите на фирмата, ето защо нейното разработване е от значение за бъдещето, тъй като касае дългосрочните й дейности. Интернационализацията в резултат от добре разработена стратегия може да се окаже успешна и да осигури на фирмата конкурентни предимства на световния пазар, като например достъп до нови пазари и клиенти за съществуващи продукти или услуги, получен капитал от проникването на чужди пазари, достъп до ценни производствени процеси и минимизиране на разходите за труд, развитие на основни компетенции, управление на риска във фирмата, въвеждане в производство на нови продукти чрез повишена международна конкуренция на местния пазар.
Подходи за достъп и навлизане на фирмата на външните пазари. Етапи в процеса на интернационализация
Всяко едно предприятие, което има намерение да осъществява задграничен бизнес, би следвало да проучи различните възможности за навлизане на избрания пазар и да използва най-подходящите за целта подходи и начини на достъп. Всички те са в пряка зависимост и плътно следват етапите в развитието на международната проекция на предприятието, или казано по друг начин – степента на интернационализация на неговата дейност.
От чисто формална гледна точка желаещото да навлезе на външния пазар предприятие е изправено пред две крайни алтернативни възможности – или да прехвърля своята готова продукция през националните граници и да я доставя в чужбина, или направо да я произвежда там.
Решението за навлизане на чуждия пазар не е просто резултат от изолиран анализ на отделни самостоятелно въздействащи фактори, а е следствие от комплексно проучване и обосновка, с всички налагащи се и допустими компромиси, отчитащи обективните реалности. Основен недостатък на разглеждания модел обаче е пренебрегването на ролята на многобройните неикономически фактори. Неслучайно, няколко години по-късно, Ким и Хуанг тестват допълнително обогатен еклектичен модел. От направения анализ логично следва изводът, че днешната практика по отношение на осъществявания от фирмите избор на начина за навлизане на чуждите пазари изисква широка рамка, включваща много и най-разнообразни фактори. Процесът на избора е изключително фрагментиран и включва дори привидно несвързани фактори. Това в голяма степен е следствие от протичащите днес глобализационни процеси, динамичното преконфигуриране на международния бизнес, новите подходи при изграждането и управлението на маркетинговите канали и редица други тенденции, които в своята съвкупност изискват нови интердисциплинарни подходи в изследването на разглежданата проблематика.
От направеният анализ на различните теоретични и практически аспекти на формите за навлизане на фирмата на външните пазари може да се заключи, че:
- Международната експанзия на предприятието е дълъг процес, който може да отнеме години, и който изисква, като всички големи стратегически решения на предприятието, всеобхватно, в повечето случаи проактивно поведение от страна на висшето ръководство, за да се справи с всички трудности, които се проявяват в сложната и несигурна международна среда.
- В повечето случаи фирмената интернационализация се проявява като постепенен процес, включващ поредица от поетапни развития. Това обаче не означава, че разглежданият процес винаги протича гладко, във вид на точно подредена, еднообразна последователност, която може да бъде обяснена с помощта на една общоприета теоретична конструкция. В действителност, поетапното задгранично разрастване не е единствената възможна опция.
- Производителят разполага с много различни методи за практическо осъществяване на достъпа до външните пазари. Тези методи може и да демонстрират съществени различия помежду си, но това не ги прави взаимно изключващи се. Точно обратното, налице са редица благоприятни предпоставки за тяхното оптимално допълване.
- Изключително голямо значение за ефективното протичане на интернационализацията има предварителната рамка или моделът, който предприятието следва да използва при обосноваване на решението си за навлизане и установяване на чуждите пазари.
- Познаването на традиционните и новите съвременни средства за достъп и навлизане на международния пазар и разбирането за възможностите на всяка опция в това направление стои в основата на тяхното адаптиране към уникалните характеристики на отделната фирма и бранш. Наред с познаването на теоретичните постановки обаче са необходими и знания за практическите механизми, които движат бизнеса. В крайна сметка пътят на една фирма зависи главно от вижданията за бъдещето и стратегическите цели, които тя си поставя.
Bulgarian
English