С подготвянето на стратегии за иновации в индустрията, трябва да се създадат предпоставки за модернизиране, дигитализация и конкурентно позициониране на Пловдивската регионална икономика в средносрочен до дългосрочен план – 2020-2030.
Взаимодействието на индустрията със сферата на услугите изпълняват важна роля за българската и регионалната икономика. В същото време протича и се задава нова Пета индустриална революция, породена от новите поколения цифрови технологии и Платформеното мислене и Изкуствения интелект.
Цел и направления на Изкуствения интелект са:
- Създаване на дигитален прототип на човешки мозък, който се опитва да функционира като такъв ( процес, известен като прехвърляне на съзнание);
- Машинен интелект – мозъчни невронни функции, изпълнявани от машинно конструиран набор от инструменти, целящи обучението на невронните мрежи;
- Увеличаване на когнитивните способности на човешкия мозък чрез генетично или фармакологично моделиране – биоинформатиката също се занимава с този дял на ИИ;
- Мозъчно-компютърни интерфейси – в ежедневието познати като augmented reality, но не лимитирани до тази граница.
Роботиката също е интердисциплинарен дял на ИИ. Освен това всяка година се появяват нови деривати на изброените дисциплини.
Мнението на експертите относно настоящето и бъдещето на ИИ варира в широки граници, но може да се каже, че ИИ е в своята „юношеска възраст“. Темповете на растеж обаче са бързи и много зависят от готовността на бизнеса да прегърне тази технология, философия, нова идеология.
Напредъкът в цифровите технологии, в съчетание с други главни базови технологии, променя начина, по който се проектира, произвежда, реализира на пазара и генерира стойност от продуктите и свързаните услуги. Нововъведенията в технологиите като интернет на нещата (ИН), съобщителни мрежи от пето поколение (5G), компютърни услуги в облак, анализ на данните и роботика променят продуктите, процесите и бизнес моделите във всички сектори, като в крайна сметка създават нови отраслови структури, тъй като глобалните вериги на стойността се променят. Българската промишленост е изправена пред предизвикателството да се възползва в пълна степен и бързо от тези цифрови възможности. Това е от съществена важност за осигуряването на средносрочна и дългосрочна конкурентоспособност на България с последици за общото благосъстояние.
Цифровизацията осигурява уникална възможност за привличане на допълнителни инвестиции в иновативни и бързо развиващи се цифрови и цифровизирани отрасли в България.
Пътят към Индустрия 4.0 представлява еволюционен процес. Наличните базови технологии трябва да се пригодят към особеностите на производствените технологии, а едновременно с това и да се проучат иновативни решения за намирането на нови места за разполагането им и за нови пазари. Тогава България, благодарение на Индустрия 4.0, ще е в състояние да доразвие конкурентоспособността си в международен план и да поддържа на място голям производствен обем.
Развитието на Индустрия 4.0 ще засили не само конкурентоспособността на България, но и ще тласне напред преодоляването на глобалните предизвикателства (като ресурсната ефективност и енергийната ефективност) и на националните предизвикателства (като моделирането на демографските промени). Все пак технологичните иновации не бива да се изолират от техния социално-културен контекст. Едновременно с това самите културно-обществени промени са силен стимул за иновациите. Това е в сила и за демографските промени, които притежават потенциала да се отразяват върху всички важни обществени сфери: върху организацията на обучението, работата и здравеопазването за удължаване на живота, а с това и върху комуналните инфраструктури, което пък играе централна роля за продуктивността на всяка икономика. Оптимизацията на взаимодействието между технически и иновационни процеси ще даде съществен принос към конкурентоспособността и производителността на България.
В рамките на политиките на ЕС ясно се откроява политическата воля за създаване на предпоставки и подкрепа за развитието на водеща цифрова икономика и общество. Индустриалната политика на ЕС за конкурентоспособност, растеж и иновации е водеща за постигане на икономическия просперитет в Европа. Тя е един от основните елементи в Стратегията на Европейския съюз (ЕС) за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“. Нейният обновен вариант обединява всички съществуващи и нови хоризонтални и секторни инициативи. Политиките на Комисията са насочени към даването на възможност на индустрията да създава работни места и повишава конкурентоспособността на Европа, към стимулирането на инвестициите и иновациите в областта на чистите и цифровите технологии и към защита на европейските региони, най-силно засегнати от индустриалните промени. Създаването на работни места и растеж, чрез иновации и инвестиции е в центъра на ключовите инициативи на Комисията в подкрепа на индустриалната политика на ЕС.
Целта на инициативата на Европейската комисия за цифровизация на европейската индустрия е да се засили конкурентоспособността на ЕС в областта на цифровите технологии и да се гарантира, че всяка индустрия в Европа, в който и да е сектор, навсякъде и независимо от размера, може да се възползва от цифровите иновации. Това е първата индустриално-ориентирана инициатива на единния цифров пазар и представлява уникална възможност за компаниите да модернизират, интегрират цифрови междусекторни иновации и да станат лидери в следващото поколение продукти, услуги, процеси и бизнес модели.
Европейската комисия следи състоянието на цифровизацията в ЕС чрез индекса „Цифрова икономика и общество“ (DESI), който измерва какъв е напредъкът в цифровата трансформация с помощта на няколко показателя – свързаност, човешки капитал, използване на интернет, цифрови обществени услуги,използване на цифрови технологии. Данните показват, че ЕС е постигнал напредък, но са необходими повече усилия и инвестиции за преодоляване на разликата между най-напредналите в тази област и страните с по-ниска ефективност, за да се възползват последните максимално от цифровите възможности. В противен случай съществува риск от създаване на „цифрово разделение“.
Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) отразява постиженията на 28-те държави членки в широк спектър от области: от свързаността и цифровите умения до цифровизацията на предприятията и обществените услуги. Данните за 2017 г. показват, че ЕС бележи напредък, но различията между най-добрите в областта на цифровите технологии и тези с по-слаби резултати са все още значителни. Необходими са повече усилия и инвестиции за извличане на максимална полза от цифровия единен пазар (ЦЕП). България попада в групата на изоставащите държави, които показват резултати под средното за ЕС и напредват по-бавно от ЕС като цяло. Българите, които използват интернет редовно, извършват голямо разнообразие от онлайн дейности, но като цяло ниските нива на умения за ползване на цифрови технологии възпрепятстват по широкото им използване от гражданите и предприятията. Европейската комисия (ЕК) определя бизнеса в България като недостатъчно иновативен в сравнение с останалите държави в ЕС.
Технологична основа на Индустрия 4.0
Технологичната основа на Индустрия 4.0 се поставя от интелигентни, свързани, вградени и цифрово интегрирани системи, които подпомагат в голяма степен автоматизирането и автономното управление на производствените процеси. Те обединяват хора, машини, оборудване, логистични системи и продукти, които могат да общуват и да си сътрудничат директно помежду си. Производствените и логистични процеси могат дори да се интегрират интелигентно между различни компании с цел да се направи производството по-ефективно и гъвкаво.
В индустриалните стратегии първоначално са идентифицирани следните ключови технологии, които обуславят развитието на Индустрия 4.0: индустриален „Интернет на нещата“ (Industrial Internet of Things – IioT), симулации, добавена/виртуална реалност (VR/AR), автономни роботи, облачни технологии (Cloud computing), киберсигурност, триизмерно/адитивно отпечатване (3D printing), хоризонтална и вертикална системна интеграция, анализи в големи информационни масиви (Big Data).
Този списък се допълва и с нови технологични решения, които ще изиграят водеща роля: изкуствен интелект и когнитивни системи, машинно самообучение,
интелигентни мобилни приложения (мobile applications), блокчейн технологии, цифрови платформи и други. Списъкът с технологии, който ще се отрази съществено върху развитието на обществото, икономиката и индустриалното производство в близките 5 до 10 години не може да бъде изчерпателен при настоящото ниво и динамика на технологични иновации.
Въздействието на новите технологии в Индустрия 4.0 върху производствените и бизнес процеси може да се обобщи със следното:
- Създаване на нови продукти и услуги с вградена интелигентност, иновативни бизнес модели и възможности за персонализиране и адаптиране към нуждите на клиентите;
- Цифровизиране на цялостния производствен цикъл, ускоряване на развойната дейност чрез цифрово прототипиране и виртуално производство, гъвкава организация на производствения процес;
- Миниатюризацията като тенденция при производството на микрочипове, електронни устройства, импланти и други.
Принципи за внедрявана на Индустрия 4.0
- Институционална подкрепа за развитие на Индустрия 4.0: идентифициране на конкретни политики, механизми и инструменти за подпомагане развитието на Индустрия 4.0 спрямо особеностите на българските организации.
- Създаване на възможности за синергия със съществуващите политики, програми и механизми за подкрепа.
- Развиване на образователни и научни инициативи с цел създаване на капацитет за институционално и организационно приемане на изискванията и предпоставките на Индустрия 4.0.
- Създаване на пилотни проекти и демонстрационни инсталации с цел визуализиране и представяне на добри практики.
Иновационната политика в подкрепа на внедряването на Индустрия 4.0
- Иновации
Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2014-2020 г. – ИСИС
В ИСИС се констатира, че разходите и инвестициите, които предприятията влагат в ИКТ продукти и услуги са все още ниски, което говори за ниска степен на въвеждане на ИКТ.
В документа се отбелязват и други слаби страни в цифровизацията на българската икономика и общество, като например: ниско ниво на използване на интернет и интернет-базирани услуги от населението; ниско ниво на цифрова грамотност на населението в сравнение със средното за ЕС; изоставане в модернизацията на инфраструктурата на ИКТ за образованието и научните изследвания и влошаващо се качество на образованието в областта на ИКТ; изоставане в реализацията на електронното възлагане на обществени поръчки и др. Заключава се, че без мащабно прилагане и използване на ИКТ в промишлените сектори, и по-специално от страна на МСП, техният потенциал за растеж и износ се ограничава.
В резултат на анализа се открояват основни приоритетни области за интелигентна специализация (Мехатроника и чисти технологии, Информатика и ИКТ, Индустрия за здравословен живот и биотехнологии, Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии). Чрез развитието на иновационния капацитет в тези области се предвижда постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ цифров растеж, който да осигури балансирана подкрепа на търсенето и предлагането на ИКТ. В този смисъл, настоящата стратегия е в унисон с ИСИС – стимулиране на широкото използване на ИКТ от предприятията, особено МСП, гражданите, и публичния сектор за справяне с основните икономически и социални предизвикателства.
- Човешки капитал и научни изследвания
Адекватните компютърни и интернет умения (цифрова грамотност) са от съществено значение за разширяването на търсенето и използването на ИКТ, услугите базирани на ИКТ, както и за развитието на икономически сектори с висок иновационен потенциал. Положително е, че делът на специалистите по ИКТ в работната сила нараства, което е много добър знак за българската икономика.
Стратегията за ефективно прилагане на ИКТ в образованието и науката до 2020 година задава основните цели, задачи, направления за информатизация на системата на образованието и науката в Република България до 2020 година, а също и определя базовите принципи, подходи и условия за успешна реализация на процеса на информатизация.
С Решение на Народното събрание от 7 юни 2017 г. е приета Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. Целта на Стратегията е чрез мащабно, бързо и дългосрочно развитие и модернизиране на системата на научни изследвания България да се превърне в привлекателен център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии, да се издигнат позициите на страната в областта на науката, да се повиши общественото доверие към науката, да се задържат и привлекат млади и водещи учени в България. Като краен резултат да се постигнат устойчив икономически растеж и значително повишаване на качеството на живот в страната.
Несъмнено развитието на науката ще окаже благоприятно влияние и на бизнеса, особено на високотехнологичната, посредством използване на най-новите научни тенденции/постижения, трансфер на технологии, възможности за висококачествени консултантски услуги и достъп до съвременна научноизследователска инфраструктура, обслужвана от компетентни специалисти.
Една от най-очакваните от обществото връзки на науката е тази с бизнеса.
Независимо от множество съществуващи ползотворни сътрудничества в тази област все още има важни предизвикателства. Тъй като процесът е двустранен, държавата трябва да създаде ефективни нормативни механизми, с които да стимулира частните инвестиции в науката. От особена важност е развитие както на приложната наука, така и на ефективни междинни посреднически звена, като центрове за трансфер на технологии (към научните институции) и научноразвойни отдели (към индустриални предприятия).
Bulgarian
English